Кашаса сънрайз. Бургас.

04.09.2006 16:56 Новината е видяна 4898 пъти

Кашаса сънрайз
Лозенец. Не тоя около площад Журналист, а оня другия – на морето. Това е избраната от мен и Сашо дестинация за тазгодишната порция отпуска.
След созополската цигания миналото лято, това залагаме на пътешествие още пó на юг, скътали надежда в очите и душите си, че там питоните, блинчиките и скидките ще са в минимално количество.

Умопомрачителното пътуване премина в гледане на продукция за младостта на Екатерина Велика, последвано от филмче на ужасите, от което пътниците си изплюха жлъчките от смях.

Смехът, както знаете, е извор на здраве и младост, и по тая логика към 60 човека в автобуса, пътуващ по линия София-Ахтопол на 27 август сутринта, си осигуриха безсмъртие.

На пръв поглед Лозенец е като Китен, Приморско и Царево. На втори не е. Като начало не видях скидки, тълпи от руснаци и заведения, от които да дъни класически поп-фолк.

Затова пък селцето е пълно с доста уютни кръчми, както и няколко бара, от които може да те изкара само хубавото време, каквото ние не уцелихме.

Дори и вятърът от север-североизток със скорост 56739 километра в час, циклонът и ниската слоеста облачност обаче не сломиха желанието ни да придобием поне някакъв тен. /След петдневно упорито и пържолесто печене на облаци и тук-таме слънчо моят е забележим само с въоръжено око и то такова, което няма диоптри и астигматизъм/.

Първият ден започва добре, в смисъл, че вятърът не ти обръща главата на 180 градуса и в лицето ти не се блъскат чайки, неусвоили умението да летят срещу въздушната стихия. Пробваме плаж, наречен Мечата дупка, който се оказва китен залив, опасан от водорасляци.

Обстановката е идилична, много усамотена и идеална за тотално разпльокване. До първите 10 минути, когато огромна щипалка, достойна да влезе във филма на ужасите от рейса, те налазва нагло и ти оставя гигантска плюска. На 14-та щипалка си свиваме сармите, тоест хавлиите, и се отнасяме в кръчмата на 20 метра нагоре, а на следващия ден залагаме на централния плаж.

В демографско отношение той се оказва прекрасен, но това може би се дължи отчасти и на факта, че е 29 август. Това, което прави този плаж вълшебен, са няколкото заведения, обиращи личните ми симпатии.

Едното, разбира се, е Алкохол, а другото – Side shore, където изконсумирах несметни количества коктейли.

Само там можеш да дочуеш и следния диалог, осъществен между Барман, наричан за по-кратко Б, и Клиентка, наричана за по-кратко К.

К: Какво ми слагаш в коктейла?

Б: Кашаса*

К: Чии?

Б: Как така чии?

К: Ти какво каза?

Б: Кашаса.

К: Аз чух ташаци...

Това, което трябва да знаете, ако ходите по това време на годината на море, е да се оборудвате с повече якета, шуби и апрески и по-малко потници и къси гащи. Студът, който пронизва и най-малкото кокалче в организЪма на Човека, в някои моменти е непоносим, освен в случаите, когато го контраатакуваш с водка или ром.

Възможно е и да намерите тихо място, на което постланата хавлийка да не се преструва на хвърчило и да я гоните из небесата, но трябва да търсите упорито. Също така знайте, че когато слънцето излезе и изпружите доволно крайници и нос, ще изгорите също толкова ефективно, колкото и на 1 август.

Аз обаче не съобразих тази природна черта, особено след като обявиха Плутон за не-планета, и се предложих смело на хубавите лъчи, вследствие на което в момента от носа ми падат праисторически люспи. Сигурно и в това има нещо красиво, но аз не успявам да го видя.

Друга особеност на Южното Черноморие, която година след година установявам във всяко кътче в този регион, е очевидно лабилната електропреносна система. Токът спираше всяка вечер, понякога по пет пъти, и, уверявам ви, очите трудно свикват със светлината след едночасова тъмница.

Колегата Киро, който винаги дава безценни идеи, предложи две вечери подред да си водим записки в кой час спира електричеството и на третата да се настаним на маса до изхода в някоя кръчма, откъдето да хванем широкия свят, след като дръпнат шалтера за пореден път.

И спирането на тока обаче е част от местните забележителности, сред които са още: запецналият банкомат до Лозенец Шопинг Център и пощата, В Която Имало ПОС Терминал Ама Кой Да Ти Каже.

Кеш машината, дето й се вика, си взе неплатен отпуск на втория ден от нашето пребиваване в селцето, с което обрече нас и още няколко хиляди нещастници да тропат с крака, ръце и други подръчни средства върху нея.

След няколко часа върху него /банкомата/ цъфна ръчно написана биляжка, с която уважаемите отпускари бяха уведомени, че: банкоматът не рáботи, няма и да рáботи, в съседното кафене НЕ знаят кога ще го оправят и най-близкото подобно устройство е в Царево, Китен, Приморско, София и, може би, Шабла.

Сами разбирате, че ако нямаш 2 лева, за да идеш до някое от изброените населени места, единственото, което ти остава, е да се прехранваш с щипалките от плажа. За щастие, в нашето обкръжение бе и верна другарка още от студентско време, която далновидно си носеше парите в джоба, та издържахме до следващия ден.

Наложи се да идем на Автогарата, взехме си бусче до Царево, окупирахме първия открит банкомат, източихме го и се завърнахме с Чавдар от 72-година, когато майка ми е вилняла по същите географски региони. Като й описах интериора на Чавдо и тя май се сети, че се е возила в него.

На следващия ден разбрах, че в пощата в селото имало ПОС терминал, откъдето безпрепятствено може да си теглиш пари до припадък. По моя преценка сградата на пощата се падаше по-близо до нас от Царево, но преглътнахме раздразнението с няколко коктейла.

Естествено, разпитахме местните как точно се е случило и наводнението в Лозенец, и получихме разностранни обяснения. Според една жена причината била в намиращ се наблизо язовир, чиято стена се спукала и водата отнесла целия вилает, включително и хладилника й, който заплувал самостоятелно към морската шир. Съвсем като Георги Димитров по време на пътешествието си към Одеса.

Местен таксиджия пък ни обясни, че просто заваляло за мъничко, "все едно да излееш една кофа вода наведнъж", и с това потопът се изчерпал.

Очевидно истината е някъде по средата, но няма и голямо значение. Важното е, че дори и след наводнението, Лозенец си е останал същото очарователно местенце, в което липсват много от дразнещите елементи от останалите ни крайбрежни местенца.

Естествено, сега и времето е по-хубаво, отколкото в седмицата, когато ние бяхме там, но това е някаква способност на климата, която излиза извън нашето пространство и не може да бъде обяснена.

Така че, ако сте тръгнали към Лозенец – продължавайте смело напред. Плажовете са прекрасни, чадърите вече са изкоренени и можете да си лежите където си пожелаете, а водата със сигурност ще е с най-добрата си температура от началото на сезона.

Не забравяйте единствено три неща - яке, фенер /за кръчмата, нали помните, като спре токът – за да не заръфате пепелника вместо пилето/ и пари в кеш.

Всичко останало е там. Включително и сънрайзът, който се осигурява безплатно. С кашаса и сламка. Enjoy :)

* Бразилски ликьор, приготвян от сока на захарната тръстика. Или нещо такова.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар