Мисията на театъра е да събира в едно хората, идеите, чувствата и Международният ден на театъра 27 март е една от най-значителните прояви на тази мисия. Това е възможност за творците да споделят със своята публика определено виждане за своето изкуство и за начините, по които то може да допринесе за разбирателството и мира между хората. Датата 27 март е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г. и тогава Международният театрален институт към ЮНЕСКО, който е най-голямата международна организация за сценични изкуства, решава това да бъде Международният ден на театъра.
Денят се отбелязва във всички страни, където има национални центрове на театралния институт, а те са повече от сто, и от всички членове на театралната общност по света. Проявите, свързани с този ден, са както мащабни театрални събития, така и съвсем интимни чествания на любовта към магията на театъра. Всяка година една значима личност в света на театъра е поканена да сподели своите размисли по голямата тема за театъра и общуването, за театъра и мира, за живота на театъра в съвременния свят, в своеобразно послание, което се чете преди представленията в стотици театрални зали пред хиляди зрители и се разпространява чрез средствата за масова информация.
Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. Сега в началото на ХХт век мексиканският драматург Виктор Юго Раскон Банда пише своето послание, озаглавено "Лъч надежда" и подчертава, че според него би трябвало всички дни да бъдат обявени за световни дни на театъра. Защото през последните двадесет века пламъкът на театъра винаги е бил запален в някоя част на земята, въпреки че непрестанно обявяват смъртта на театъра, особено след възхода и развитието на киното, на телевизията и на новите медии.
Технологията превзе сцената и премаза човешкото измерение на сцената, смята Раскон Банда, появиха се различни експерименти като визуалния театър, близък до рисунка в движение, който прогони словото. Имаше спектакли без думи или без осветление, или пък дори без актьори, само с добре осветени от играта на прожекторите манекени или марионетки. Технологията се опита да превърне театъра във фойерверк или в панаирджийско зрелище.
Днес сме свидетели на завръщането на актьора и на срещата му със зрителя. Днес сме свидетели на завръщането на словото на сцената. Театърът се отказа да бъде средство за масова комуникация и отново призна собствените си граници, които му налагат присъствието на две същества, изправени едно срещу друго и предаващи си чувства, емоции, мечти и надежди.