Галина Ушева: Моите фотографии са като сладко от смокини. Бургас.

24.09.2007 05:05 Новината е видяна 8506 пъти

Галина Ушева: Моите фотографии са като сладко от смокини

Бургаската авторка снима само в черно-бяло и не признава дигиталните технологии
Сигурно си спомняте фотографските плаки, които се проявяваха на ръка. Образът бавно изплува и магията действа до последния момент, когато видите готовата снимка. Галина Ушева не се е отказала от това малко чудо, въпреки дигиталните технологии и продължава да свещенодейства в лабораторията си у дома. "Новите апарати са удобни, но убиват фотографията. Аз снимам само на лента, защото ми трябва тази широта на филма, на мисълта и композицията", категорична е бургаската фотографка. Ако търсите цвят в снимките й няма да го намерите. Тя предпочита простотата на черно-бялото и невидимата игра със светлината. И така е повече от 30 години, откакто се занимава професионално с фотография.

"Аз съм цветна, жизнена, шарена, не съм монохромна като човек. Не се притеснявам, че ще ме помислят за скучна. Създаването на изчистени образи е много по-трудно". Днес Галя Ушева работи като технически сътрудник в морската администрация на пристанището в Бургас, но снимането все още я възпламенява. " На толкова години станах чиновник. Важното е, човек да намира творчество и във всекидневните си занимания", казва Галя Ушева и оформя документи в канцеларията.
Разговорът ни прекъсва няколко пъти, защото я бомбардират с телефонни обаждания от Италия, Германия, София. Приятели от всички краища на света я поздравяват за рождения й ден на 20 септември. Още от сутринта бюрото й е отрупано с цветя и подаръци. Галина Ушева никога не се е чувствала встрани от събития, въпреки че живее в Бургас. "Не бих могла да бъда другаде.

От дома си чувам шума на морето, но рядко го снимам

защото ми е много скъпо", казва тя.
Фотографиите й са пътували до Париж, Гърция, Португалия, но за първи път ще бъдат показани в София на 9 октомври, в арт център "Алтера". След 20 изложби по цял свят най-после Галина Ушева ще подреди своите черно-бели мечтания в софийска галерия. Заглавието "Лични пространства" е обещаващо. "Всичко е много лично. Когато мъжът ми почина внезапно се почувствах много уязвена и ограбена. Той не беше фотограф, но винаги ме е подкрепял. Тогава снимах един площад в Берлин, близо до емблематичното място - Чек пойнт Чарли - границата между Източен и Западен Берлин. Виждах го от балкона си всеки ден, със символа на бежанците - денка. Един празен площад, в който няма никой, но за кратко", обяснява личната история на снимките си Ушева. Фотографиите й са като сладко от смокини, казва Антони Георгиев. "Може би не толкова сладникави, защото не обичам прекалено сладките сюжети, но за да се направи истинско хубаво сладко от смокини трябва голям майсторлък.

Аз обичам да готвя, но никога сладки неща"
признава Ушева. Така е и във фотографиите й - романтични, но не прекалено. Отделните раздели от изложбата са като живота - Чистота, Агресия, Страст, Страх и Мъдрост. Извън притчите Ушева обича естествените преживявания като пътуването с лодка дълбоко в морето, което отдавна не е приключение за нея. С особена носталгия обаче си спомня двата фотографски пленера, които организира в малките си и непретенциозни вилички на залива Вромос. Там, близо до военното поделение на Атия, на брега на морето се събират големите имена в родната фотография - Иво Хаджимишев, Антоан Божинов, Соня Станкова. Морското си преживяване наричат - "Мариграфия" - едно рисуване с морето.
Бургаската фотографка обича промените. Така преди няколко години й хрумнало да превърне красивото си студио, оборудвано с всякакви "джиджафки", както казва тя, в будоар. "Сложих две легла и най-интересното е, че хората, които идваха ми казваха, че е страхотно".

Любовта си към фотографията Галина Ушева е предала и на сина си

Без да е направил нито една снимка, той решава да кандидатства точно това. Тя се опитва да го разубеди, но безуспешно. Сега Драгомир е фотограф в списание "Вагабонд".
Явно, е наследил ината на майка си, която преди години се захваща със снимане, въпреки че родителите й я убеждават, че няма достатъчно талант. Изборът й се оказва правилен. Фотографията остава неувяхващата й любов.
http://www.novinar.net/?act=news&act1=detsrch&mater=MjM2MzszNA==

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар