Документален разказ за първата сесия. Бургас.

01.12.2007 05:22 Новината е видяна 6062 пъти

Документален разказ за първата сесия

Една хигиенистка безмилостно хигиенизира комуникацията, сиреч бърше с парцал един отдавна неизползван телефон. Една друга бърше празни шкафове, трета му... Д-р Семир предлага Общинска бърза помощ, Георги Иванов предлага Общинска климатизация, Соня Георгиева реди икебана, Ваклин го няма. Строи нов небостъргач. До него друг.
Касират изборите, пасират картофи и моркови. Един таралеж се влюбва в прасе.
От трибуната – Председател:
- Сега ние всеки ден и всеки час ще работим за Бургас.
Под трибуната – бурна веселба между няколко стенографки, една сценографка и няколко обикновени сценични работници.
Международни:
Икебана. Митеран възкръсва, Саркози хваща саркома.
Дражев се среща с Бриджит Бардо и с още някой и какво от това.
Бурни евроаплодисменти за европроекти за евро в нечии сметки.
Тъжно е.
За всеобща радост и народно веселие пристига Йоан Костадинов с реализиран проект за 110 милиона евро. Прави първа копка на тръбопровод от карнобатската спиртна фабрика до залата на Общината. Всички аплодират, дори и тези, които повръщат.
Реклама на спиртни напитки.
Христо Симеонов се пенсионира като Директор на Операта, а Недялко Йорданов му акомпанира. Хор на младите надежди, убиват ги една по една, а последната групичка оцелели накуп.
Риба – пане, стържен лук и Малкият Мук.
Никой не подозира, че това е заговор между Софи Маринова, Лили Иванова и Нона Йотова. Те ще участват в предпразнична новогодишна програма пред Общината. Там отиват около 100 хиляди евро за декори, мекори, заря, маря и една помия, общо взето. Не са от бюджета а от спонтанно организирани постъпления. Някои са спонтанни, други спънати.
Следва семпъл, неорганизиран митинг на няколко пенсионери, които скандират нещо, ама какво не се чува. Няма звук, няма и смисъл. Някои от тях получават по 5 евро за да гласуват на следващите избори. Напразно похарчени пари, ама нали е по проект, няма начин...
Даскалите спират да стачкуват и отиват да минират мина „Бобовдол”. Миномети, минети и спирохети.
Пак заря – дори вече да е омръзнала...
Достоен финал за Достоевски. Награда „Грами” за небостъргач, втора награда за икебана. Само дето Соня не реди вече икебана, а спомени за минали сесии. И плаче.
Минава една хигиенистка, ама не е същата, защото се смени администрацията и забърсва каквото може, помагат и оцелели. Освен това другите остават заключени, защото нямат от новите ключове.
Призив към папата да даде неговите.
Чистота, тишина и никаква телевизия. Освен директни излъчвания на сесията с повторения. Спират ги до доказване на противното, да живее сателита. Будни електрончици се включват за да осветлят обществото. Обществото е осветено.
Никакви подписи, никакви надписи.
И нищо ново.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар