Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Софийския университет. Специализирал е в Института за европейска история в Майнц, Германия.

Той е професор, член-кореспондент на БАН, доктор на историческите науки, преподава в Софийския университет и в Нов български университет. Директор е на Института по история към БАН от 1993 г. Автор е на около 15 книги. Изследва международните отношения и войните през ХХ век. Специалист е по балканска история.

-Проф. Марков, на Балканите вече има нова държава – Косово. Според Вас това ли е краят на разпадането на Югославия и на създаването на нови държави в региона, или този процес ще продължи?
-За мен това е верижен процес. Непрекъснато говорим за глобализация и светът се обединява. Оказа се обаче, че държави се разпадат и национализмите избуяват, включително и в Европа. Не мога да кажа, че това е краят на разпадането на бивша Югославия, защото подобни процеси има и във Войводина, която е в Сърбия и е населена с унгарци.
Сърбите сега преживяват своята национална катастрофа. Ние това много отдавна сме го преживели. Аз дори казах следното на един мой колега от Сърбия: “Знам как ви боли, защото когато ни заграбвахте Македония, ние изживяхме същото.” Сърбите сега ще преболедуват, макар че те загубиха Косово още преди 9 години. Тогава Милошевич загуби войната. Обикновено който губи войната, губи и територии. Югославия е създадена с много насилие и кръв, но сърбите ще разберат, че няма вечни победители.
Въпросът е косовският синдром да не се разпространи наоколо. През декември 2007 г. бях в албанския Тетовски университет, който се намира на 25 км от Скопие. Там се веят само албански знамена, всички надписи са на албански. Както и сега, при обявяването на независимостта на Косово, се вееха само албански, американски и тук-таме турски знамена. Говореше се за европейско семейство, за ЕС, но сякаш Косово ставаше американски щат. Опасното е, че албанците живеят исторически 100 години след съседите си. Те сега се обединяват. А ние правихме това в края на ХІХ и на ХХ в. – всички българи под обща държавна стряха. По този начин ние се озовахме против всички и накрая загубихме всичко. Албанците трябва да теглят поуки от нашата история и да не форсират нещата. Те сега са на нож със сърбите. Но имайте предвид, че в Южен Епир, който е в Гърция, има много албанци. Много албанци има и в южната част на Черна гора, в Северозападна Македония. Там на всеки 20-30 къщи има по една джамия.

-Затова и балканските държави, с изключение на Албания и Турция, реагират плахо на косовската независимост, нали?
-Да. Гърция и Кипър едва ли ще признаят Косово, тъй като те имат Севернокипърска турска република. Румъния в Северна Трансилвания има 2 млн. унгарци. В Южна Словакия също има половин милион унгарци. Испания си има баските. Белгия също се въздържа да признае Косово.

Пълният текст:
http://www.factor-bs.com/news-2503.html