Коментар на Владимир Зиновиев, д-р по международни отношения, консултант на Съюза на инвеститорите в туризма по европейските фондове и програми

В последния месец имах възможност за интензивни разговори в Брюксел и Берлин с представители на влиятелни европейски фондации и институции, например „Конрад Аденауер", „ПанЕвропа", Европейската комисия. Всички те споделиха тревога и загриженост от начина, по който България усвоява средствата от европейските фондове. Като че ли все повече между редовете може да се прочете, че вариантът за предпазна клауза не е актуален, а заплахата е по-скоро за спиране на средствата по структурните фондове. Средствата могат да бъдат замразени още преди началото на юли, когато в редовен доклад Еврокомисията ще оцени свършеното по механизма за контрол в областта "Правосъдие и вътрешен ред". Какво направи държавата до сега след като получи „червените картони" от Брюксел? Двама висши чиновници, отговарящи за европейските средства подадоха оставки, прокуратурата започна проверки по случаите, за които е сезирана, а в момента е на дневен ред темата за министерство или вицепремиер, отговарящ за европейските средства. До тук добрите новини обаче свършват. Според наблюдателите институциите продължават да затъват сами в казуса за неправомерното усвояване на 22 млн. по програмата САПАРД. Европа внимателно наблюдава процесите, за да види дали и този път проверките срещу бивши и настоящи шефове на фонд „Земеделие" няма да приключат поради „липса на достатъчно доказателства" или поради „липса на престъпление".

В повечето ходове на сегашното правителство могат да се открият противоречиви или по-скоро объркани реакции. Администрацията изнася факти за злоупотреби – последна е информацията, че финансирането на четири тръжни процедури по два от стартиралите по Оперативна програма "Транспорт" проекти е било нецелесъобразно. Констатирани са пропуски и нарушения при провеждането на процедурите по информация от министерството. Какво обаче се случва оттук нататък остава неясно и почти е невъзможно да бъде проследено, защото информациите секват или поне не се огласяват достатъчно ясно в публичното пространство. Няма как лесно да бъде пречупено убеждението на европееца, че у нас няма кой да пази пазачите. Прибавяме към това и признанието на министерството на икономиката и енергетиката, че администрацията не смогва със сроковете да стартира проектите, защото имало текучество на кадри и задачата да убедим Брюксел, че можем да се справим с еврофондовете изглежда почти неосъществима. Гледайки в перспектива, няма как да не се очертае и един друг, все още дремещ проблем. Емиграцията от страната ни нараства, а данните сочат, че икономиката ни има растеж и отваря нови работни места. Това ще създаде вакуум, изразен в недостиг на работна сила, а това е нещо непознато за другите страни-членки и само може да гадаем какъв ще е размерът на щетите за икономиката на страната .И с оглед усвояването на еврофондовете, също така.

България все още има шанс да докаже, че може да се справи с проблемите. За целта е необходима политическа воля за законодателни и структурни промени. На първо място се нуждаем от концептуално нов Закон за обществените поръчки, който ще минимизира рисковете от корупционни практики. В този смисъл буди недоумение фактът защо внесеното предложение на група независими депутати все още не е в дневния ред на Народното събрание. Със сигурност това не е положителен знак към Европейската комисия. Силно се надявам и бъдещото министерство или вицепремиерът, на когото ще бъдат подчинени евросредствата да не е поредна ПР акция, а работеща и безкомпромисно контролираща структура. Какъв е смисълът до края на мандата на това правителство да се сдобием с още министри, свързани с ЕС?! Трябват ни механизми, които да вършат работа на политическо, но и на експертно ниво. В крайна сметка ние сме държава от ЕС и е добре не само за еврофондовете, но за всички български пари, които да се разходват през бюджета, да има прозрачен контрол. Т.е държавата трябва да си влезе в ролята на контрольор и това трябва да го свърши българското правителство.

* * *
Владимир Зиновиев е доктор по международно право и международни отношения, магистър по Международни икономически отношения и Международни отношения. В периода 2001 – 2005 г. работи като дългосрочен експерт по проект на Европейския съюз и Федералното министерство на икономиката и заетостта на Германия, както и като ръководител проекти в координационното бюро на Германското дружество за техническо сътрудничество GTZ в България. От 2006 г. до сега е управител на Смарт Консултинг Груп ЕООД – фирмата е консултант на Австрийската търговска камара в България и на Съюза на инвеститорите в туризма в областта на европейските фондове и програми. Владимир Зиновиев е акредитиран консултант към германските банки NBank и KfW Mittelstandsbank.