Докато "свързваме двата края", партийните централи вече трескаво се оглеждат за партньори
Докато народът се чуди как ще нагласи семейния бюджет , защото твърдо са му обещавли нови цени на храните, парното, тока, водата, бензина и... (вероятно) на самите му окови, в публичното пространство отново се появи нова политическа тема за бръщолевене. Далечна и неадекватна, естествено. Тема, по която със сериозни физиономии политици, социолози, анализатори ни се обясняват с опиянение всяка сутрин от малкия екран. Първо леко „кихна” в ефир лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, че е време за политическа диета за ДПС. Въпреки че това „кихане” е симптоматично, нека да потърсим неговата логика.
Първо обаче ще отбележа, че по никакъв начин не приемам арогантното обясняване на Доган за „обръча от фирми”, както и не ръкопляскам на завидния апетит на достатъчно политици и от тази партия, не приемам мимикрията на Цонев, не съм съгласна да се строят сараи, за да се внушава сигурност сред избирателите на Движението (така разбрах мнението на Андрей Райчев). Но и също не разбирам защо му е на Каракачанов да клейми Сокола. Не разбирам е едно, но мога да предполагам.
Всъщност Каракачанов и Доган бяха партньори в един момент от съвместното си политическо управление, но, както се казва, в тази игра няма вечна дружба. Разбираемо. Ако все пак напъните са, за да се търси нов „балансьор” в политическото пространство, бих казала, че малко са позакъснели. Защото ДПС е единствената партия, която е предизвиквала противоположни чувства във всички политически субекти (изключвам все още „Атака”). Което пък ме кара да се съглася с онези анализатори, които казват, че единственият политик, който има ясна визия за пътя си и целите си - били те финансови или политически, или и двете, е Ахмед Доган. Портрети на Доган и летописи кога и как е било създадено Движението обаче са правени много. Затова нека се върнем на сегашния момент, а и малко по-назад.
От няколко години се приказва, че доверието към политическите партии е в криза, че след избори ще се управлява в коалиции, че трябва да се търсят партньори. Ако добавим и вдигането на избирателната летва, истеричното оглеждане за едни и оплювкането на други тепърва започва.
“Десните” – СДС и ДСБ, пак говорят за единство. Не е изключено и да намерят формулата, която да притъпи противоречията между лидерите и да остави хората, които мислят по еднакъв начин да изведат и останалите до прагматиката. Въпросът е колко хора ще успеят да изведат двете формации, дори лидерите им наистина да си стиснат ръцете? Както и да броим симпатизантите им, на последните избори се видя, че и СДС, и ДСБ са в положението на генерали без армия.
Покрай совалките за промени в кабинета стана ясно и друго: ДПС и НДСВ говорят за либерален алианс. Идея, подсказана и от Греъм Уотсън - шеф на групата на либералите и демократите в Европарламента. Безспорно сега на България й е нужен силен политически център. И в този момент той би могъл да се получи именно на базата на либералния алианс. Стига разбира се да се споразумеят до есента, защото след това просто няма да има време да обяснят идеята си. А ползата ще е взаимна - без алианса царското движение няма да има шанс да влезе в следващия парламент, а за ДПС съюзът ще е възможност да отговаря на нападките, че е етническа партия.
Другите – разбирай ГЕРБ, живеят с убеждението, че ще вземат достатъчно гласове, за да са онази партия, която ще определи какъв кабинет ще ни управлява и все още гледат и мислят малко встрани кой партньор да си изберат.
БСП има достатъчно електорат, за да е втората сила на изборите, но и тя също се оглежда.
Ето как, след всичко казано до тук, стават ясни притесненията на г-н Каракачанов, че и този път няма да може да участва в раздаването с размах. Но това също не е изненада. Изненадата е защо от ДПС се включиха с разяснения точно на това ниво.
В крайна сметка коалирането започва. А й му е време. Защото следващият парламент - независимо дали ще се формира на базата на съществуващите или на променен избирателен закон, ще бъде пак на коалициите. Ако те са разумно и прагматично направени, които се ръководят от правилните принципи за структуриране на властта, а не опрени на пазарлъка, ще имат по-дълъг политически живот. Ако ли не, лидерите им ще имат повече време да мислят до следващите избори.
Автор: Лора Янова, снимки БГНЕС