Светът е тръгнал към екологична кредитна криза, тъй като в момента използва с една трета повече ресурси, отколкото планетата ни може да възпроизведе. Това е основният извод от доклада „Жива планета 2008” на международната природозащитна организация WWF. Световното природно богатство и разнообразие продължават да намаляват и все повече държави са в състояние на постоянна или сезонна водна криза.

„Светът се бори с последствията от надценяването на финансовите си активи, но предстои много по-сериозна криза – екологичната кредитна криза, причинена от подценяване на екологичните активи, които са в основата на живота и благоденствието”, каза генералният директор на WWF Джеймс Лийп.

Докладът, разработен заедно с Лондонското зоологическо дружество и мрежата „Глобъл Футпринт” показва, че над три четвърти от хората по света живеят в държави, които са „екологични длъжници”, защото националната консумация надвишава биологичния капацитет на страната им. „Ако продължаваме да живеем по този начин, през 2030 г. ще ни е необходим еквивалента на две планети, за да поддържаме начина си на живот”, се казва още в доклада.

Докладът се публикува веднъж на две години от 1998 г. насам и вече е приет за мерна единица за това доколко „жива” е към момента планетата ни. САЩ и Китай са държавите с най-висок национален отпечатък върху планетата, като всяка от тях изразходва по около 21% от световния биокапацитет. Заради разликата в жителите обаче на американците са необходими 4,5 „планети Земя”, за да поддържат начина си на живот, докато на китайците е достатъчна и една „планета”. Българите потребяват ресурси все едно, че разполагат с 1,3 „планети Земя”, а чехите – с 2,5 планети.

„Централна и Източна Европа имат възможности да се развиват и подобряват, без да се налага да черпят повече ресурси, отколкото природата може да възпроизведе”, обяснява Майкъл Балцър от Дунавско-Карпатската програма на WWF. Регионът има тези показатели заради емисиите въглероден диоксид от неефективното използване на енергия за производство на единица продукт, което надвишава два до три пъти нивата в Западна Европа. Страни като България имат шанс да спестят пари, като намалят разхода на енергия за производство.

Докладът показва, че като цяло светът може да постигне намаляване на емисиите парникови газове с 60 до 80 на сто към 2050 г. с използването на енергоспестяващи технологии и възобновяеми енергийни източници. Докладът сочи, че нараства световния недостиг на вода, който ще се задълбочи с промените в климата. България също е изправена пред сериозни проблеми с водните ресурси. Те могат да бъдат ограничени с прости методи като опазване на водоизточниците и по-рационално използване на водата.

„Човечеството може да живее добре според възможностите на планетата, но трябва да сме наясно, че екологичната кредитна криза ще изисква много по-смели действия от сегашната финансова криза”, заключава Джеймс Лийп.