“В някои предприятия в крайграничните райони на България, предимно на турски и гръцки собственици, хората на наемния труд са подложени на нечувана експлоатация и работят при вредни за здравето условия, които те са принудени да приемат поради голямата безработица и немотията.”, заяви президентът на КНСБ доц. д-р Желязко Христов на конференция в Атина „Борба с насилствения труд и трафика на хора”.
Международната конференция бе открита днес от президента на Гърция Кароло Папуля. В нея участват генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) Джон Монкс, генералният секретар на Европейският икономически и социален комитет Гай Райдер, президентът на гръцката синдикална конфедерация GSEE Янис Панагопулус, президентът на КНСБ доц. д-р Желязко Христов и вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров, Ева Бюде – специален предствител и кориднатор по проблемите с трафика на хора в Human Being, представители на синдикални конфедерации от Европа, експерти и др.
Президентът на КНСБ подчерта, че усилията за осигуряване на достоен труд за българските работници и спазването на основните трудови стандарти са залегнали и в Декларацията за фундаменталните принципи и права на работното място (1998) на Международната организация на труда (МОТ). Това мотивира КНСБ да предприеме кампания за защита на трудовите и синдикалните права в предприятията в България. Данните от направените стотици проверки в предприятия показват, че в голяма част фирмите преобладава женска работна сила. На лице е пропаст между законодателно определените права на работниците и реалната ситуация.
“Работи се без договори, на минимална заплата, с работно време по 12-14 часа, без дневна и седмична почивка; често работодателите унижават човешкото достойнство на своите работнички, не са редки и случаите на физическа разправа с тях. Раздробеността на производствените структури и страхът от загуба на работното място, са сред причините за ниското ниво на организираност и доброволния отказ от протест срещу нарушаване на трудовите и човешките им права.
Известни са ни и редица случаи на принудителен труд и есплоатация на наши работници в селското стопанство и строителството в някои европейски страни, в редица от които бяхме принудени да се намесим, за да защитим нашите работници.
КНСБ активно участва в изработването на Стратегията за миграция на България и имаме всички основания да кажем, че тя в значителна степен създава адекватна рамка за недопускане на експлоатация на труда на работниците-мигранти и съблюдаването на техните човешки и трудови права.
Като синдикати, за да противодействаме на трафика на хора и принудителния труд трябва да продължим да използваме и развиваме механизмите и инструментите на социалния диалог и синдикалната защита и да поемем своята отговорност в няколко важни направления:
- Развитие на партньорството със синдикатите от европейските страни, утвърждаване на практиката да се сключват двустранни споразумения за взаимна защита на работниците-мигранти, като осъществените със синдикатите на Испания и Великобритания.
- Активно участие в разработването на ефективна национална политика която да създаде условия реално да влязат в сила и международните инструменти за противодействие на трафика на хора и принудителния труд,
- По-тясно сътрудничество с неправителствените организации, които работят по проблемите на трафика и принудителния труд.
- Провеждане на информационни кампании и обучителни семинари за осъзнаване на сериозността и заплахите от трафика на хора сред нашите членове и местните общности. В това число, по-пълно използване на потенциала на създадените по наша инициатива неправителствени организации Младежки форум 21 век и Обществен женски парламент 21 век за противодействие и превенция на трафика на хора сред специфичните уязвими групи, каквито са децата, младежите и жените.
Потенциалът на международната синдикална солидарност трябва да се противопостави на разрушаването на трудовите стандарти и социалната сигурност и на унижението на човешкото достойнство.”