Всички успехи дължа на личната ми треньорка Мариета Дукова, споделя деветкратна шампионка на България
Една от най-добрите ни състезателки по художествена гимнастика в последните години Симона Пейчева официално сложи край на спортната си кариера на специално тържество в музея на спорта в националният стадион „Васил Левски”. Залата се оказа тясна да побере многобройните приятели и почитатели на трикратната световна шампионка. Грацията едвам удържаше сълзите си на церемонията, която бе осеяна с многобройни пожелания от различните държавни институции. Специално благодарствено слово произнесе и председателката на федерацията по художествена гимнастика Мария Гигова. По време на коктейла по-късно родената на 14 май 1985 година софиянка, отдели време и за бургазлии.
Симона, винаги е трудно да се откажеш от каквото и да било. Какво е при теб чувството да не си вече в художествената гимнастика след толкова години прекарани на спортната площадка?
- Прав си, хич не е лесно. Даже имам чувството, че сега леко преживявам нещата. Може би като поотминат емоциите още по трудно ще е да приема отказът ми от активния спорт. Но въпреки всичко това е решение, което съм обмислила доста дълбоко и не е плод на някаква момента нагласа. Щом така съм решила значи знам какво правя. Естествено, че ми е мъчно след толкова години прекарани в тренировки и състезания, но сега съм готова за нови лични предизвикателства. Пред вас разкривам, че съм бременна в края на третия месец и точно това ще е приоритетът ми от тук нататък. Но не това е причината за моето оттегляне.
Възможно ли е да те видим на треньорското поприще? Сигурен съм, че има какво да дадеш на младото поколение художествени гимнастички и виждаш ли твои наследници сред тях?
- С удоволствие ще остана в сферата на спорта, но в моите виждания не и като треньор. Но не се знае в бъдеще как ще е развият нещата. Няма да е лошо и някои по млади хора, така да се каже свежа кръв да се влее в ръководството на художествената гимнастика, но това не може да се случи без подкрепа. Имам идея след време да помисля за място в съдийската или треньорската колегия. Не искам да бъда лош пророк, но ако не се промени системата, няма да имаме успехи в близките години.
Относно младото поколение искрено се надявам, че ще има не само моя наследница, но и момичета с много по-големи успехи от това което съм постигнала аз. Това обаче е изключително трудно в нашия спорт. Трябва много неща да се променят както в тренировъчната система, така и в ръководството. Като състезател не бях съгласна с много неща, но благодарение на характера си успях да продължа. Много таланти са оставени да се справят с какви ли не проблеми. Един спортист трябва само да работи в залата и да се готви за състезания, без да мисли за всичко друго. Просто момичетата, които в момента тръгват по моя път трябва да са много уверени, всеотдайни и да знаят какво искат. А най-важното е ръководството да е зад тях и всички да са обединени в името на успеха на българската художествена гимнастика.
Като че ли само олимпийски медал ти се изплъзна от пребогатата ти колекция отличия?
- Така е, може би това е единственото нещо за което съжалявам и което не успях да постигна, но човек не трябва да е максималист а реалист. Все пак съм доволна от това, което спечелих като състезател най-вече благодарение на личната ми треньорка Мариета Дукова. Никога няма да забравя деня, когато влязох в залата за първи път. Това беше наистина невероятно и започнах да мечтая за достигане до световния връх. Следващият най-велик момент за мен бе, когато се качих на най-високото стъпало на стълбичката на световното първенство.
Симона, ти имаш много фенове в град Бургас. Какво ще им пожелаеш за новата 2009 година?
- Аз също много обичам Бургас. Все пак съм абсолютна шампионка от турнира Жулиета Шишманова и именно там в залата усещам любовта на бургазлии към мен. Също така често може да ме засечете по бургаският плаж през летния сезон. На всички вас пожелавам мечтите да ви се сбъднат през идващата година.
Интервю на Кирил Евтимов