Михаил Константинов, член на ЦИК. Бургас.

29.09.2004 08:00 Новината е видяна 5109 пъти

Михаил Константинов, член на ЦИК
Михаил Константинов, член на ЦИК: Винаги са се купували гласове и това го правят абсолютно всички политически сили

29 септември 2004 | 03:48
Дарик радио, "Денят"

Водещ: Заради нас излязохте от заседанието на ЦИК, от което очакваме някакво официално решение по жалбите от страна на един от участниците в изборите в Свиленград за това, че изборите там би трябвало да бъдат касирани. Някаква новина?
Михаил Константинов: Да, решението е взето. Това е номер 1162, взето е буквално преди минути. И както вече имах удоволствието да кажа преди това като прогноза, решението е, че жалбата е допустима, но разглеждане по същество е неоснователна. Мога да дам и малко подробности, ако желаете.
Водещ: Ще Ви помоля.
Михаил Константинов: В тази жалба г-н Христо Минков, който се е класирал трети на първия тур, атакува едно решение на Общинската комисия от 25-ти, което е нищожно, защото то не е взето от изискуемата от закона форма. Законът предвижда две изборни книги – номер 33 и 34, като изборната книга 33 е констативен протокол за това какъв е резултатът, а книгата 34 е решението на комисията. Това са, забележете, книжата-образец. Там няма свободно творчество, там е казано буквално какво трябва да се напише. Общинската комисия в Свиленград на 26-ти съвсем законосъобразно е взела отношение по двата официални документа и ги приела с необходимото мнозинство. В частност решението за насрочване на втори тур е взето с мнозинство 10 на 1. Така че просто жалбоподателят атакува едно нищожно по своята, така да се каже, изначална същност, решение. Това е било едно решение на Общинската комисия, която тя изобщо не е трябвало да взима. Тя трябва да вземе решение единствено във формите, предвидени от закона. И във формите, предвидени в закона, Общинската комисия е взела 2 решения с необходимото мнозинство. Във всякакъв смисъл, за мен, цялата история е едно недоразумение, което обаче поради медийния интерес към него предизвика такъв широк отзвук.
Водещ: Как да не предизвика, г-н Константинов, широк отзвук цялата история, колкото и тя да е недоразумение, когато знаете, че едни местни избори 9 месеца преди парламентарните избори, отразяват като в капка вода, дето се казва, какво ще правим след 9 месеца. И когато в тази капка вода има жалби за това, че изборният процес у нас е мутризиран, когато политически сили спечелили, или неспечелили изборите на първо тур, твърдят, че цялата държавна машина се върти накриво, и това и в Свиленград, и в Белоградчик се е видяло, това би трябвало да притесни един юрист като Вас.
Михаил Константинов: Вижте, аз съм математик, няма значение, аз съм притеснен и тук сте абсолютно права. Това, което се е случвало в Свиленград, ако е вярно, разбира се, ако в мащаба, в който се описва е така, е недопустимо. Но това е съвсем друг случай. Аз Ви говорех за формално-правната страна на въпроса, която е ясна. Втори тур в Свиленград ще има в събота, а всички страни, включително г-н Минков, който се жалеше с тази известна жалба, ще имат възможност пред Окръжния съд да оспорват изборните резултати, както е по закон. И ако съдът наистина прецени, че тези нарушения са били от естество да променят изборния резултат, той ще касира изборите. Но просто касирането на едни избори се прави само и единствено от съда, това е просто залегнало в нашите изборни закони. Напълно съм съгласен с Вас, че това, което се описва като случка в Свиленград, е недопустимо. Ние трябва категорично да спрем подобни неща, ако ги е имало. Че в известна степен ги е имало, съм съгласен, но искам друго да Ви кажа. Тази практика я има в последните 12, или 13 години. Слава Богу, че сега се вдига шум по въпроса, но винаги са купувани гласове. Винаги в циганските махали са хвърчали кебапчета и бира, винаги са се раздавали пари в пликове. И това го правят абсолютно всички политически сили. Така че нека да не мислите, че става нещо извънредно. Тази практика просто избуява от година на година и е крайно време да бъде прекратена.
Водещ: Нищо извънредно, всъщност, не става, но българските политици и законодатели би трябвало да се спешат 9 месеца преди парламентарните избори, за да променят въобще българския модел на избиране. Вие сте един от радетелите на тази промяна. Днес бяхте и докладчик на конференцията “България пред избори” на либерален форум “България 2009”. Какво предложихте на своите слушатели, от каква спешна и радикална промяна се нуждае българският избирателен модел?
Михаил Константинов: На всички е ясно вече, че новият избирателен кодекс, който е минал на първо четене, практически няма шанс да мине на второ, а в него именно се предлага радикална промяна на избирателната система – да се премине от сегашната система, към немската избирателна система. Това просто няма да стане. Депутатите ги е страх от това нещо и няма нагласа и желание да го направят. Това, забележете, не от дадена политическа сила, всичките ги е страх. Във всички групи има хора, които са за, но във всичките тези групи повечето хора са против. Те просто не знаят какво е това да участваш в мажоритарен избор и ги е страх от е ново за тях преживяване.
Водещ: Защо е толкова страшен мажоритарният избор, г-н Константинов?
Михаил Константинов: Ами защото виждате какво става. Защото не се криете, не висите като някакъв портрет на стената в една листа партийна, ами се изправяте срещу другите кандидати, вижда се дали можете да говорите, или не можете, вижда се колко знаете, вижда се дали имате лично обаяние и чар, изобщо ставате, или не ставате. А сами помислете колко души в България наистина стават, и дали 4-5 политически сили, които се смятат за сериозни, могат да издигнат по 120 души мажоритарни кандидати в страната. Е, самите политически сили са убедени, че ги нямат тези хора и затова се страхуват.
Водещ: Сигурно е по-лесно една политическа сила – сериозна, или несериозна, голяма, или неголяма, не 120 личности да впише с портретите и имената им в листите си, но поне един кабинет да спретне. Сигурно днеска сте прочели вестниците, на чиито чела се съобщава голямата новина, че БСП вече е готова със следващия си кабинет, министрите са описани точни и ясни, премиерът е г-н Станишев – нещо, което със сигурност може да се окаже подсурнато дете на тази партийна централа.
Михаил Константинов: Ако искате да коментирам този факт? Първо, не знам това доколко е вярно или не, но практика да се правят кабинети в сянка има. Например, за Великобритания това е типична практика. Опозицията има своя роля, една от тях е да държи кабинет в сянка и да подготвя в продължение на 3, или 4 години хора, които в случай на спечелване на изборите направо, така да се каже, поемат своите ресори. А ние какво виждаме в момента? Избират се за министри хора, които хал хабер си нямат тази работа. 4-5 и повече месеци те се запознават с работата, в това време министерството буксува. А това да има подготвени хора, защото, забележете, това не само да се каже, че този ще бъде министър на еди какво си, той трябва да си направи личен кабинет този министър от 3-4-5 експерти, трябва да следи ресора, той трябва да бъде опозиция по същество. Когато неговото министерство, на което той смята да отговаря, има лоши решения, той трябва да скочи и парламентът да ги атакува. Така е опозицията в Англия, истинската опозиция. И ако това е идеята на някого, в това няма нищо лошо. Лошото е само, аз лично го схващам по-скоро като предизборен трик, да се демонстрира една ужким готовност за управление. Тези кабинети трябваше да са готови още в началото на мандата, говоря за кабинетите в сянка. И ако наистина една партия иска да печели избори, тя трябваше да може на другия ден след това да каже: “Ето, това са моите министри, всеки от тях по 3 години е бил министър в сянка, той познава ресора, и от утре почва да работи пълноценно”. А сега отново ще се туткаме с месеци, след като се състави новото правителство

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар