Консултантите по програма „Джаспърс” излязоха със специално становище, в което препоръчват концесионирането на спирките в Бургас. Според тях, това е част от промяна на цялостния транспортен облик на града, каквато е и целта на разработвания от тях проект.
Мнението на европейските експерти бе изразено от Гуидо Брюгеман, който работи по програмата „Джаспърс” в Бургас.
Гуидо Брюгеман е световноизвестен експерт в сферата на градския транспорт с повече от 25 години опит в този сектор. Започва кариерата си през 1980 г. в Общинската транспортна компания GVB в Амстердам, Холандия. Има повече от 10 години опит в работата със страни от Южна, Източна и Централна Европа, както и в България.
Гуидо Брюгеман: „Спирките в Бургас приличат на европейските от преди 20 години”
Ситуацията в Бургас в момента е като преди 20 години в повечето градове в Европа – автобусните спирки не са добре поддържани и почиствани, на тях се лепи какво ли не.
В Европа отдавна е осъзнато, че отдаването на спирките на концесия и освобождаването на Общините от финансови и технически задължения по поддържането им е по-доброто решение. Този модел е възприет и добре работещ във всеки един град в Западна Европа, но и в световен мащаб. Като пример мога да посоча Милано, Брюксел, Любляна, Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис, Осака, Рио де Жанейро, Ванкувър и спирам дотук, защото списъкът е много дълъг. Принципът е много прост - концесията се сключва за 10, 15 или 20 години, като компанията-концесионер се ангажира да поддържа спирките и в замяна може да ги използва за отдаване като рекламна площ.
Във всички градове, възприели модела на концесия на спирките, концесионерът е само един. Аргументът на някои, че това е монопол, на практика не е аргумент. За спечелването на концесията се обявява тръжна процедура и това само по себе си осигурява условия на конкуренция. Това, че една компания е ангажирана с поддържането на спирките, не е лошо, дори напротив - наличието на повече от един концесионер би могло да създаде проблеми от различно естество като например: различен дизайн на спирките, затруднено координиране на работата с рекламодателите, др. Схващането, че ако имаме повече от един концесионер, то при провал на единия, другият ще оправи нещата, е погрешно. Бъдете сигурни, че това дали концесионерът ще се справи успешно или не, зависи не от него сам по себе си, а от този, който задава изискванията за концесията и прави избора, т.е. от Общината.
Ако разгледате която и да било тръжна процедура в Европа за концесия на автобусни спирки, ще видите, че изискванията към концесионера са не за определени финансови показатели, а за доказан успешен опит в тази сфера на дейност. Съветвам ви да използвате критерии за селекция, които вече са използвани и доказано добри в международната практика. В Европа изискване към концесионерите на спирки е да имат познания и опит в рекламния бизнес, както и по отношение на поддържането на навесите на спирки. Обикновено изискването е те да поддържат поне 1000 действащи спирки и да могат да посочат поне пет града, в които са осъществили успешно практиката си. Не можете да си позволите да вземете фирма, която няма познания или опит в тази сфера. И това не е просто моето мнение, това е световният опит.