Енергиен микс и отваряне на газовия пазар препоръчват икономистите на БАН. Бургас.

22.07.2009 11:20 Новината е видяна 6987 пъти

Енергиен микс и отваряне на газовия пазар препоръчват икономистите на БАН

Българската икономика има нужда от микс от енергийно ефективни, екологично чисти горива и енергии, както и от законодателни промени за либерализацията на електроенергийния и газов пазар. Това препоръчва ст. н.с. ІІ ст. д-р Веселина Григорова от Икономическия институт на БАН в изследване за изпълнение на националната енергийна стратегия до 2020 г. и развитието на енергетиката у нас.

Приоритетни в енергийния микс трябва да бъдат природният газ, ядрената енергия и възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), с акцент върху енергията от биомаса, слънчевата и вятърната енергия, смята тя. Необходими са законови и регулаторни промени, с които либерализацията на българския електроенергиен и газов пазар да се ускори, подчертава д-р Григорова.

За да има функциониращ и конкурентен енергиен пазар в страната, трябва да се предостави правото на всички потребители за свободен избор на доставчик на електроенергията. Всички участници на енергийния пазар трябва да имат безпрепятствен и равнопоставен достъп до мрежата за пренос на енергия, както и да се създаде действаща електроенергийна борса, подчертава научният сътрудник от Икономическия институт на БАН.

В изследването си д-р Григорова обяснява, че ценовата рамка на регулирания пазар на електроенергия в България все още е неадекватна и затруднява развитието на свободния пазар. С изменения в Закона за енергетиката трябва да се променят критериите за определяне и отсяване на т.нар. “защитени потребители”.

„Защитени потребители” в България са всички домакинства, както и малките фирми с персонал до 50 души и оборот до 10 млн. евро. Заради търговската тайна липсва информация колко е оборотът на тези фирми и, в случая - критерият “малки предприятия” е на практика неприложим.

Според д-р Григорова, трябва по-добре да се регламентира и правото на крайните снабдители на електроенергия да купуват ток по свободно договорени цени, както от обществения доставчик, така и от други търговци и производители. Това ще стимулира конкуренцията между електроразпределителните дружества и ще гарантира равнопоставеност между всички участници на пазара.

Няколко основни причини бавят либерализацията на електроенергийния пазар у нас, подчертава в изследването си научният сътрудник на БАН. Сред тях са:

•    Спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, което „стопи” излишъка от генериращи мощности в страната;
•    Сключените дългосрочни договори на Националната електрическа компания (НЕК) с някои централи, което не ги стимулира да привличат капитали и оптимизират разходите;
•    Изискванията да има защитени потребители на електроенергия;
•    Поскъпването на горивата на международните пазари;
•    Задължителното изкупуване на скъпата енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници;
•    Скокът на свободния пазар на цените с около 20%, заради увеличените цени на НЕК за консуматори високо напрежение с 40% през 2007 г. и с повече от 20% през 2008 г.;
•    Условието регулаторната комисия да балансира между битови потребители, електроразпределителни дружества, производители и търговци.

Резултатът от всичко това е, че през последните 2 години инвестиционният климат в страната се влоши, електроенергията стана стока с непрогнозируема тарифа. Д-р Григорова е убедена, че развитието на икономиката, и особено на индустрията, има нужда от прогнозируема цена в рамките на поне 1 година. Освен това, много от участниците на либерализирания пазар се върнаха в групата на „защитените потребители” и на свободния пазар остана почти само АЕЦ „Козлодуй”. От своя страна търговците купуват мегавати от централата и някои други производители и обикновено ги продават извън страната на много по- високи цени.

По отношение на газовия пазар също е необходимо ускоряване на либерализацията, смята д-р Григорова. Според нея това трябва да стане като се даде право на големите потребители в България да договарят пряко доставки, включително и от чужбина. Необходимо е да се въведат и диференцирани продажни цени за различните категории индустриални консуматори на природен газ, както и да се наблегне на инвестициите в развитие на мрежи с ниско налягане, така че да се разшири битовата газификация на територията на страната, препоръчва авторката на изследването.

Отварянето на пазара на газ в ЕС през 2008 г. достигна 42,5%, като обхвана крайни потребители с годишна консумация над 5 млн. куб. метра, посочва д-р Григорова. И добавя, че европейската газова директива позволява на страните членки да предоставят достъп до мрежата на газови компании - производители на електрическа енергия и големи крайни потребители, както и на газорапределителни дружества. Предоставянето на право на достъп на краен потребител до мрежата се определя чрез прагови равнища на потребление и общ дял в отварянето на пазара. Тоест при определен праг на консумация на потребителите в България може да се даде правото директно да се договарят за доставките на природен газ. Препоръчва се диверсификация на източниците за доставка на природен газ, развитие на когенерацията и междусистемните връзки със съседни страни, повече инвестиции за модернизация на газопреносната мрежа, за изграждане на газоразпределителната мрежа на територията на страната, за разширяване на газохранилището и др.

Изследването на авторката от Икономическия институт на БАН анализира и изискванията за намаляване на емисиите на вредни парникови газове. За да се намалят емисиите, от 2013 г. българските въглищни централи трябва да закупуват разрешителни за всички емитирани от тях парникови газове, което значително ще повиши разходите им. В същото време ТЕЦ-овете от съседните балкански страни, които не са членки на ЕС, няма да са натоварени с подобни утежнения и ще бъдат в по-благоприятна позиция. Затова разпределянето на квотите за производителите на електрическа енергия за периода 2013–2020 г. трябва да става както за инсталациите от индустрията. За да бъдем конкурентни на пазара, трябва да се въведат безплатни разрешителни за емисиите, като квотите се намаляват ежегодно с едни и същи количества, достигайки нулев процент през 2020 г., подчертава д-р Григорова.

Научният проект на Икономическия институт на БАН извежда, че с преосмислянето на европейските цели и приоритети, на България й е необходима нова енергийна политика. Същественото в нея е спешна промяна в законодателството за отваряне на пазара и прецизиране на регулаторните режими. Както и ясно дефиниране на природния газ, ядрената енергия и ВЕИ като приоритети в енергийния микс, така че да се постигнат до 2020 г. целите, заложени в Енергийната стратегия на България, а именно:

•    Намаляване до 48% на зависимостта на България от внос на енергийни ресурси и повишаване на енергийната сигурност;
•    Нарастване с 15,5% на брутното вътрешно потребление на енергия при средногодишен ръст от 1%;
•    Влизане в експлоатация на 7 хил. MW нови мощности;
•    Нарастване със 70% на общото производство на електроенергия в страната и 4,5 пъти на възможностите за износ;
•    Нарастване до 55% на дела на произвежданата чиста електроенергия и достигане на европейската цел - 16% от общото крайно потребление на енергия в България да бъде от ВЕИ;
•    Реализиране на около 6 млрд. евро годишни икономии от намален внос на енергийни ресурси, чрез подобряване на енергийната ефективност по цялата верига от производството и преноса до крайното потребление;
•    Намаляване с 28,5% на загубите при преноса и разпределението на енергия и с близо 1/3 на използваната от централите енергия за собствени нужди;
•    Инвестиране за достигане на възможно най-високи стандарти за безопасност при производството на ядрена енергия и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, което е структурно-инвестиционен приоритет на енергийната политика на страната.

Според д-р Григорова, за да се подобри управлението и състоянието на енергийната инфраструктура, трябва да се привлекат и много средства от инвеститори и програми. Динамиката на енергийния отрасъл изисква също така да се предвидят и инвестиции за внедряване на нови IT системи за управление на критичната инфраструктура. В България сега се отделят 20 пъти по-малко средства за изследвания и развитие на енергийните технологии спрямо средното ниво в ЕС, казва авторката. И дава за пример Франция и Финландия, които разпределят съответно по 0.05% и 0.04% от Брутния си вътрешен продукт за целта.