20 ОКТОМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ЙОДДЕФИЦИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ . Бургас.

17.10.2009 07:34 Новината е видяна 5068 пъти

20 ОКТОМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ЙОДДЕФИЦИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
СЗО подчертава, че йодният дефицит, като проблем на общественото здраве, с ефектите си върху развиващия се мозък, менталния капацитет, здравето на жените и по този начин и върху икономическата продуктивност на обществото подлежи на политика на превенция и устойчиво елиминиране.

      България е една от страните в Европа с ендемично разпространение на йодния дефицит. Последния е екологична даденост, характерен за планинските и полупланински райони на планетата. У нас тези райони заемат 1/3 от територията на България. В тях живее почти половината от населението на страната. През 1958 год. е въведена задължителна профилактика на населението в ендемичните райони с йодирана готварска сол, а през 1994 год. се полагат основите на системна национална политика за ликвидиране на йоддефицитните заболявания. Въвежда се задължително използване на йодирана сол от населението в производството на храни и общественото хранене и системен контрол на съдържанието на йод в солта.

      Резултатите от проведеното през 2008 год. национално проучване за разпространение на йоддефицитните заболявания дават основание да се приеме, че приложената стратегия за ликвидирането им чрез универсално йодиране на солта за хранителни цели е ефективна и ендемията от йоддефицитни заболявания е ликвидирана.

      Пълноценното развитие и растежът на човешкия организъм изискват да се приема ежедневно определено количество йод.

      Йодът е микроелемент от жизнена важност за човека. Той е основна съставна част на хормоните на щитовидната жлеза, които регулират обмяната на веществата и функциите на всички органи. Тяхната роля е решаваща за развитието и растежа на децата. Най-чувствителна на въздействието им в детската възраст е централната нервна система.

      Дневните нужди от йод възлизат на 150 мкрг /микрограма/ за възрастните, 200 мкрг за бременните и кърмещи жени и 100-120 мкрг за децата до 12г. възраст.

Дневният прием на йод под 100 мкрг води до сериозни нарушения в организма, известни като йоддефицитни заболявания.

      Към тях се отнасят:

    * -Ендемичната гуша и усложненията и
    * -Хипотиреоидозата /намалена функция на щитовидната жлеза/;
    * -Изоставане в нервно-психическото развитие, проявяващо се с различна по степен умствена изостаналост, от които най-тежката е кретенизмът;
    * -Нисък ръст и изоставане във физическото развитие и половото съзряване;
    * -Двигателни, говорни или слухови дефекти;
    * -Разстройства в репродукцията – аборти, мъртвораждаемост, стерилитет и др.

      Основен източник на йод е храната. С най-голямо съдържание на йод са рибата, морските продукти, орехите, млечните произведения, зеленчуците и плодовете.

За кърмачетата основен източник на йод е майчината кърма и кравето мляко, плодовите и зеленчуковите сокове.

Консумацията на животински и растителни продукти от райони, чиито почви и води са бедни на йод /планински, полупланински или такива с ерозия на почвата/ води до заболявания, които имат ендемичен характер. Това изисква допълнителен прием на йод.

     Универсално средство за профилактика на йоддефицитните заболявания е използването на йодирана сол в семейството, в заведенията за обществено хранене и производствата на хранителни продукти. Йодираната сол е най-подходяща за допълнителен прием на йод, защото е общодостъпен и евтин продукт. Физиологичният дневен прием на готварска сол е 5гр.. Приемът на по-голямо количество е вредно особено за възрастни, хронично болни и деца. Необходимо е да се знае, че йодираната сол трябва да се съхранява в сухи, добре затворени съдове, да се прибавя към ястията след снемане от огъня, тъй като високата температура води до разпадане на йода.

     Съдържанието на йод и качеството на солта предлагана на населението се контролира от РИОКОЗ. Провежда се постоянен мониторинг на солта за хранителни цели, който се извършва чрез:

    * Системен здравен контрол:
          o контрол на вноса
          o контрол на обекти за производство и пакетиране на сол за хранителната промишленост
          o контрол на производството на храни
          o контрол на обектите в търговската мрежа
    * Лабораторен анализ за съдържанието на калиев йодат в предлаганата за консумация йодирана готварска сол

     През изминалото деветмесечие на 2009г. са взети общо 126 проби сол. От тях: 107 проби сол са в границата на нормата, по показател калиев йодат /28-55мг./кг./, нестандартните се разделят както следва: 13 с повишено съдържание на калиев йодат, 5 с намалено съдържание на калиев йодат и 1 с нулево съдържание. За периода са извършени 27 проверки по текущ здравен контрол на производствените обекти за пакетиране на сол на територията на Бургаски регион. За допуснатите нарушения по Наредбата за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели са съставени 7 акта за административни нарушения - на управители, отговорни и работещи лица в предприятията за производство. Издадена е 1 Заповед за спиране реализацията и преработка на партидата до постигане на нормата. Извършени са проверки в търговските обекти и в обектите за производство на храни, където е установено, че съхраняваната и предлагана сол е в срок на годност. В търговската мрежа се предлага единствено пакетирана и етикетирана сол. Не се допуска предлагането на сол с нарушена фабрична опаковка и без съответни означения по опаковката за съдържание на йод в солта. При установяване на такива нарушения информирайте органите на Държавен здравен контрол при РИОКОЗ Бургас

Ключови думи: профилактика, йодирана, готварска, йоддефицитните, йоддефицитни, щитовидна жлеза, калиев, йодат,

Вашите коментари

добави коментар