Календарът Lavazza за 2010 г. с фотографиите на Майлс Олдридж . Бургас.

17.10.2009 07:44 Новината е видяна 13298 пъти

Календарът Lavazza за 2010 г. с фотографиите на Майлс Олдридж

На 15 октомври италианската компания Lavazza официално представи осемнадесетото издание на едноименния си календар на специална пресконференция в замъка "Палацо Мадама" в Торино. Календарът Lavazza за 2010 г. включва кадри, направени от бележития британски моден фотограф Майлс Олдридж, който смесва фотография и музика, за да създаде едно тържество на италианската култура.
“За мен този проект е свързан донякъде с Фелини,“ коментира Олдридж, докато дирижира ансамбъл от шест супермодела, за да оркестрира група от седем ярки, цветни и провокативни изображения за календара Lavazza за 2010 г. Тези изображения използват за своя основна тема едни от най-популярните класически италиански песни като "O Sole Mio" и "Nessun Dorma". Общо шест италиански песни са вдъхновили работата на Олдридж при създаването на календара Lavazza за 2010 г.
За първи път в историята на календара, компанията- производител на кафе- Lavazzа реши да му придаде и щипка музикален привкус. За осемнадесетото издание на календара си, Lavazza избра шест италиански класически песни и арии, които отразяват различни аспекти на италианската култура като талант, позитивизъм и стил.
Освен, че пресъздават в снимки италианските музикални класики като "Nessun Dorma" и "O Sole Mio", изображенията в календара на Lavazza за 2010 г. интерпретират визуално "Va’ Pensiero" на Джузепе Верди, "Guarda che Luna" на Фред Бускалионе, световноизвестният хит на Сара Брайтман и Андреа Бочели, "Време да си кажем сбогом" (Time to Say Goodbye) - "Con Te Partirò" на италиански, и "Baciami Piccina".

Лицата на супермоделите Бианка Балти, Лидия Хърст, Джорджия Фрост, Дейзи Лоу, Александра Томлинсън и Алек Алексeева бяха включени във фотографската интерпретация на Олдридж на шестте италиански арии, използвани като вдъхновение за изображенията от календара.

Спазвайки своя известен стил ‘Futuretrò’, с типичното за него щедро, почти абстрактно използване на цветове, Олдридж трансформира италианските филмови студия "Чинечита" (Cinecittà) в Рим, във фантастична страна на чудесата, за да осигури необходимия декор за календара Lavazza за 2010 г. Олдридж коментира, че снимачната площадка му е навяла спомени за италианските филми като "Сладък Живот" (La Dolce Vita) и "Пътят" (La Strada). Освен за заснемането на споменатите от Олдридж филми, студио Cinecittà е било използвано и от екипа на класическия филм „Бен-Хур“.

Антъни Хегърти от камерната поп-група „Anthony and the Johnsons” направи съвременна интерпретация на популярната ария от операта "Турандот" на Пучини - "Nessun Dorma" /"Никой да не спи"/, която присъства ексклузивно във видеото за представянето на календара на Lavazza за 2010 г.

Коментирайки създаването на календара за 2010 година, Франческа Лаваца, Директор „Корпоративен имидж” в Lavazza и поклонник на изкуството каза, „И тази година, след като взехме решение за темата, изборът на Майлс беше естествен, тъй като ние търсехме фотограф, който да използва стила и окото си, за да улови не само радостта, но и геният, който представлява италианската музика“. Франческа Лаваца добавя, „Както винаги, ние не изпитвахме никакви притеснения за националността на фотографа, защото изкуството, както кафето, говори на универсален език.“

НЕЗАБРАВИМ СПЕКТАКЪЛ
Международната премиера на календара Lavazza за 2010 г.
На 15 октомври Lavazza официално представи едноименния си календар за 2010 г. с бляскаво музикално шоу, което се състоя в "Lumiq Studios" в Торино. Цветният спектакъл пресъздаде фотографските изображения на шест от най-известните италиански песни, които бяха визуално интерпретирани в календара от модния фотограф Майлс Олдридж.

Вечерта включваше ексклузивна предпремиера на арията от операта "Турандот" на Пучини - "Nessun Dorma" /"Никой да не спи"/ в изпълнение на Антъни Хегърти от камерната поп-група "Anthony and the Johnsons".

В чест на родния си град, компания Lavazza избра именно Торино за домакин на премиерата на тазгодишното издание на календара. Този умишлен избор от страна на Lavazza даде възможност на 300 журналисти, поканени от цял свят на събитието, да оценят красотата на Торино. Lavazza вярва, че град Торино успява успешно да комбинира най-доброто от миналото с предимствата на настоящето.

На фона на театралните декори, Марко Гуерцони, звезда от италианската версия на хитовия мюзикъл “Notre Dame de Paris”, певицата Илариа Делла Бидиа, тенорът Антонио Синьорело и младото сопрано Реджина, акомпанирани от септет, изпълниха радващите се на световно признание италиански песни "Nessun Dorma", "Va’ Pensiero", "Guarda che Luna", "O Sole Mio", "Con Te Partirò" и "Baciami Piccina".

Видеоклипът с интерпретацията на Антъни Хегърти на оперната ария от "Турандот" "Nessun Dorma" /"Никой да не спи"/, направен специално за представянето на календара на Lavazza за 2010 г, беше акомпаниран от парад на моделите, участващи във фотосесията на Олдридж за календара.

Бележитият посланик на италианската музика - Морган акомпанира на пиано на някои от италианските песни, изпълнени по време на вечерта.

Водеща на събитието бе Джесика Полски, звезда на популярния италиански телевизионен сериал "Camera Cafè".

Събитието включваше танцьори, светлинни спектакли и демонстрации на синхронно плуване. Синхронното плуване беше изпълнено в плувен басейн, намиращ се в „центъра на събитието”.

По време на изпълнението на "Guarda che Luna" наоколо полетяха стотици листа от рози. В един друг момент, върху повърхността на плувния басейн заваляха музикални ноти.

За грандиозния финал на шоуто, сякаш отникъде се появи видеоекран, висок колкото четириетажна сграда. По време на изпълнението на италианската песен "Baciami Piccina" – "Целуни ме, малката ми" и за да отразят покритите с целувки чаши с кафе Lavazza, които се появяват на фотографията за ноември/декември в календара на Lavazza за 2010, гостите получиха целувки с аромат на кафе.

В тон с културния привкус на вечерта, експертите в областта на храната и виното Eataly предоставиха на гостите възможност да опитат селекция от италиански блюда. Специално за събитието Eataly създадоха меню, целящо да покаже какво може да предложи италианската кухня.

За Lavazza
Lavazza Spa, един от най-големите производители на кафе в света, е лидер на пазара за продажба на дребно в Италия. Lavazza работи в хранителния сектор, в сектора за автомати за кафе и заведенията, които предлагат кафе. Основана от Луиджи Лаваца през 1895, днес Lavazza има над 4000 служители по цял свят. С централен офис в Торино, Италия, и клонове във Франция, Германия, Австрия, Обединеното кралство, САЩ, Испания, Бразилия и Индия, Lavazza продава своите продуктите в над 90 държави. Оборотът на Lavazza за 2008 надвишава €1.1 милиарда. Lavazza Group управлява повече от 300 заведения за кафе, под марките Caffè di Roma, Lavazza Bar, Espression и Barista. Освен това, Lavazza притежава мрежа от центрове за обучение, чиято цел е да повиши информираността за кафето еспресо и еспресо културата. Lavazza предоставя помощ и подкрепа на фирми от Южна Америка, които се занимават с отглеждане на кафе, чрез своя проект Tierra. Повече информация за Lavazza можете да намерите на уебсайта на компанията:

МАЙЛС ОЛДРИДЖ
"За мен този проект е свързан донякъде с Фелини,“ каза британският фотограф Майлс Олдридж по време на снимките за календара Lavazza във филмовите студия "Чинечита" (Cinecittà) в Рим. “Почувствах тези италиански арии и песни като малки истории – истории за превъзмогване на нещастието или горчиви любовни истории. Те ми напомниха за борбата на жената в „Пътят” (La Strada) и за многото сюжетни линии в „Сладък живот” (La Dolce Vita).” За Олдридж е от значение, че главните действащи лица в тези изображения са героини, изпълнени с характер. „Аз не исках просто шест заслепяващи красавици. Аз исках шест жени, който са архетипи по свой собствен, различен начин.“
Роденият в Лондон фотограф цитира великия италиански майстор като едно от своите „хиляди влияния“. За Олдридж реалният живот – „без значение дали паркирам колата си в гараж в Сохо, боядисан в неоново червено“ или „забелязвам жена, която пресича улицата, облечена във флуоресцентно-зелено палто“ – е също толкова вдъхновяващ, колкото яркото оранжево в картините на Франсис Бейкън или бонбонената палитра на „Вълшебникът от Оз“.
Тази откритост – както към външния свят, така и в изкуството и киното – създава рязка еклектика. Неговата любов към неоновите цветове и херметически запечатаните повърхности – кожа, пластмаса, текстил – както и настойчивостта му за перфектно гланцово покритие придават на снимките му футуристичен блясък. И все пак неговите обекти – бледи, начервени домакини, които мечтаят, докато разточват тесто за сладки или приятелки, облечени в дрехи от четиридесетте, които посещават Париж за първи път – са в чудесен ретро стил. Може да се каже, че стилът на Олдридж е “futuretro” (футуристично ретро).

Олдридж работи редовно за италианския „Вог“ и неговите творби са се появявали в много други издания, включително в "Ню Йорк Таймс" (The New York Times) и "Ню Йоркър" (The New Yorker). Неговите изображения разказват сценарии, които той скицира предварително и които често включват притеснени или отегчени жени, тайно недоволни от живота си, но винаги призрачно бледи и натрапчиво красиви. Неговите остри, изразителни предварителни скици наскоро бяха публикувани от Карл Лагерфелд и Герхард Щайдл в издадената през 2009 година от Щайдл книга "Pictures for Photographs".

Олдридж се различава от другите професионалисти в неговата сфера по това, че той не се е поддал на цифровата техника, а предпочита да снима на лента. Въпреки, че е известен като страхотен колорист, той постига повечето от своите необикновени цветове и светлинни ефекти в студиото. Неговият съвременен поглед върху основната палитра е вдъхновен по-скоро от направеното от човека, а не от естественото: неоново жълто, бонбонено розово, тревисто зелено и тъмносиньо, не небесно синьо или лазурното синьо от фреските, а непроницаемото синьо на униформите на стюардесите или на италианските футболни екипи. Старите цветни филмови ленти също са голямо вдъхновение. „Обичам начина, по който "Техниколор" раздели всичко на блокчета от чист цвят и придаде ярко син цвят на сенките.“

Творбите на Олдридж са включени в постоянните колекции на няколко музея, сред които Международния център по фотография в Ню Йорк и Националната портретна галерия в Лондон. Тази година Олдридж имаше три самостоятелни изложби – в лондонската галерия „Хамилтънс“, галерия „Стивън Кашер“ в Ню Йорк и галерия „Рефлекс“ в Амстердам. Олдридж е женен, има четири деца и живее в Лондон.

Италианската музика през погледа на Морган
“Музиката е едно от нещата, което хората най-много харесват по отношение на Италия: италианските песни и арии са сред непреходните символи, с които чужденците обикновено асоциират нашата страна. В действителност на Италия все още се гледа като на страна на изкуството, стила и красотата, но ние трябва да си го напомняме по-често, за до възвърнем полагащото ни се място в света."

От артистична гледна точка аз вярвам, че италианските песни са културно наследство, от което трябва да извлечем възможно най-голяма полза в международен мащаб, и за това аз съм щастлив да работя с Lavazza. От известно време работя и за съживяването на едни от най-известните италиански песни, особено тези от отминалите дни – защото, дори и да звучи парадоксално, аз все още откривам по нещо ново в тях. Говоря главно за италианските песни от петдесетте и шестдесетте години на миналия век, десетилетия, които са генерирали голямо музикално богатство. Може би това са били годините, когато италианските песни са звучали най-оригинално. Просто си спомнете за музикалните шедьоври, които несъмнено са спомогнали за популяризирането на италианския език в чужбина.

Няма да преувелича, ако кажа, че италианските песни до голяма степен са спомогнали за международната приемственост и признание на нашето творчество и за възприемането на италианците като поети, артисти и мислители. Като пример за това, Морган цитира хита на Елвис Пресли "Сега или никога" (It’s Now or Never), който е базиран на неаполитанската песен "O Sole Mio", изпълнявана през годините от именити оперни певци като Енрико Карузо, Лучано Павароти и др. Морган казва, че подкрепя с цялото си сърце решението на Lavazza да демонстрира италианското музикално наследство - избор, за който той вярва, че ще помогне да се привлече вниманието на международна публика към италианската музика.

Италия все още е родината на изкуството: усещането за красота е италианско понятие. Италия притежава много висок процент от световното артистично наследство. Аз съм убеден, че ние трябва да се позовем на това наследство, ако искаме да извлечем полза от нашите силни страни и да си възвърнем една по-силна, по-влиятелна роля на международната артистична сцена.

Днес сякаш нашата музика вече не води диалог с другите държави, за това ние трябва да приветстваме сърдечно международни компании като Lavazza с нейната отличителна италианска идентичност, които прославят италианската култура и традиции по света.

Това, което намирам за интересно във връзка с календара Lavazza е начинът, по който той успешно изразява тази двойнственост между изкуства като фотографията и музиката. Те са директни арт форми, които оказват непосредствено въздействие върху сетивата, но докато фотографията е „статична”, музиката е „течна”. Фотографията представлява единичен кадър, докато музиката ни придружава през времето, тя е нашият партньор по пътя ни в живота. Докато италианската музика е изгубила част от автентичността и оригиналността си от петдесетте години на миналия век, фотографията е силно обогатена, благодарение на технологии като „post production” обработка. Това определено е добавило сложност, съвременност и интерес.

Повече от просто отделни кадри, снимките от календара са картини, изпълнения, инсталации, постановки – не просто фотографии, а истории. Знам, че Майлс Олдридж скицира снимките си преди да ги направи, като картини, които също имат своя собствена действителност и стават триизмерни. Фотографиите на Олдридж носят класическо усещане за съвременния ден, комбинация, която създава обем, който би липсвал, ако, например на снимката на "Guarda Che Luna" беше Фред Бускалионе с микрофон от петдесетте години. Изображението би било плоско, докато Олдридж му придава динамика.

Аз също харесвам избора на песни, използвани за календара. Те символизират Италия и нейната история, защото чрез тези песни ние можем някак да открием Италия и света на емоциите, които те генерират – те са едновременно музика и музикална диря.

Моята любима, ако ми позволят да избера една, е "Guarda Che Luna". Това е вечна песен, класика с елемент на антиконформизъм, „дръзко” изпълнение, което не мога да си представя да бъде изпято някога от женски глас.

"O Sole Mio" ме кара да се замисля за Елвис Пресли, най-великата рок звезда. Това е песен, която е написана близо до Мъртво море, далече от Италия, от италианец, който тъгува за Неапол.

"Con Te Partirò" е много елегантна и хармонична, докато "Baciami Piccina" ми напомня на фокстрот и дори на Quartetto Cetra със сюрреализъм, с който историята на групата е пропита.

Не съм много запознат с "Nessun Dorma", но нейната снимка ми напомня на хотелите на лигурската ривиера, тези три-звездни сгради с ръждиви външни климатици: комбинация от това, което си представяме, че е Италия.

"Va’ Pensiero" е известна с това, че се изпълнява на италиански дори и в други държави. Това е една прекрасна ария и аз вярвам, че тя представлява едно добро време за италианската музика. Ако мога да се отклоня съвсем леко, тя ми напомня на големите разлики между Верди и Вагнер; въпреки че са живели в почти едно и също време, те са били толкова различни, колкото например Дейвид Бауи и Доменико Модуньо... дисонанс, сравнен с хармония и романтика.

Аз харесвам идеята на Lavazza да помоли чуждестранен фотограф, а не италианец, да говори за истинския дух на Италия. Това ни дава друга гледна точка, друга перспектива, която може да не сме взели предвид. Допада ми идеята за това, че Италия е „филтрирана”, малко като кафето: това е една добра представа!

Музиката и кафето си пасват добре. Музиката почти винаги е композирана през нощта: харесва ми тишината на нощта. Но, защото тя е предвидена за сън, какво може да те задържи по-добре буден от едно еспресо? Кафето, също като музиката, представлява смесица. Съществува термин, който употребяваме често: микс, в смисъла на миксиране на звуци, балансиране на тонове и инструменти, за да постигнем идеалния баланс. Ако пиете еспресо, вие не мислите за хармонията и сложността на неговите пропорции, точно като при музикална творба. С музиката това, което получавате накрая, е една емоция, а с кафето, вие получавате аромат. Мистериозната смесица от кафе и музика: колкото по-хармонична е тя, толкова по-трудно може да бъде разрушена.

Екипът, участвал в изработването на календара за 2010 г.
Supervision & Coordination Lavazza Corporate Image – Advertising Department
Photographer Miles Aldridge
Creative Project Armando Testa
Creative Director Michele Mariani
Art Director   Andrea Lantelme
Copywriter   Michele Pieri
Production   Federico Levizzani, The Box Films
Set Designer Andy Hillman
Stylist Alice Gentilucci
Hair Stylist   Malcom Edwards
Make-up Artist Alice Ghendriah
Photographer Assistants Pawel Pysz, Alex Sjoeberg
Post Production Tapestry
Models   Bianca Balti (‘O Sole Mio)
Georgia Frost (Nessun Dorma)
Lydia Hearst (Baciami Piccina)
Daisy Lowe (Con Te Partirò)
Alexandra Tomlinson (Guarda Che Luna)
Alek Alexeyeva (Va’ Pensiero)