Именници са Петко, Петка, Петкана, Параскева, Пенчо, Пеньо, Пенка.
Петковден
 е не само празник в чест на светицата-закрилница на децата, но и 
поставя началото на зимните семейни служби, посветени на 
покровителя-патрон на рода и семейството.
Преподобна Петка, именувана
 също Параскева, живяла през ХІ век. Родителите й били българи. Живеели в
 град Епиват на Мраморно море. Били известни и състоятелни хора. Петка 
имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като 
брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески 
живот. След като родителите й починали тя раздала имуществото си на 
бедните. После се заселила в Йорданската пустиня, където прекарала много
 години. В залеза на живота й се явил Ангел Господен и й наредил да се 
върне в родината, където тя заживяла като странница в усамотение и 
молитва при храма “Свети Апостоли” в Епиват. След смъртта й християни 
намерили нетленното й тяло и я погребали в катедралния храм.
В 1238 
г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в 
столицата Търново. Но след превземането на града от турците, мощите били
 пренесени във Видин, а оттам в град Яш, Румъния, където почиват и до 
днес в дълбока почит. Само едно парченце от тях по предание сега се пази
 в посветения на светицата храм в село Брест, Плевенско в Северна 
България и до ден-днешен прави много чудеса.
Още за празника:
Смята  се, че празникът слага край на лятото и есента и начало на зимата. В
 християнската митология Света Петка се почита като покровителка на 
жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.
В
 планинските райони на Петковден се извършват обреди, които имат връзка с
 животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане. 
Докато трае оплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не
 плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав 
добитък. След оплождането те изпичат пресни питки и ги раздават със 
същата цел.
Правят се семейно-родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща. За
 курбана жените носят хлябове, вино, ракия. Прави се обща трапез, която 
най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди ядене жените си
 раздават една на друга парче хляб.