Той е роден в гр. Бургас, баща му е пристанищен
работник. Още от ранна възраст много ходи на кино и театър. Носи кофата с
лепилото на човека, който лепи афишите, мете киносалона за да могат да
го пуснат да гледа прожекцията на филма. Следи всяко гостуване на
театрални представления.
Постъпва в класа на Стефан Сърчаджиев, в
двугодишната театрална школа. Втората година класът се ръководи от Боян
Дановски. В дипломния им спектакъл: „Както ви се харесва” от Уилям
Шекспир, постановка Б. Дановски, Апостол Карамитев изпълнява ролите на
Орландо и Жак. Специлизира режисура в Москва, Санкт Петербург, Прага и
Варшава (1966-1967). От 1969 г. е доцент по актьорско майсторство и
режисура във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”.
На 16.08.1947 г. е назначен за
стажант артист в Народния театър, където работи до 1973 г. Актьорският
му дебют е в ролята на Сергей Левашов в „Млада гвардия” от А. Фадаеев
на сцената на НТ „Иван Вазов”. Става особено популярен сред младото
поколение след ролите си на Ромео в „Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир,
Гвидо от „Херцогинята на Падуа” на Оскар Уайлд, а след няколкото успешни
филма, окончателно завладява сърцата на младата публика.
Апостол
Карамитев започва своята кариера във време когато за „звезди” в театъра и
киното не може все още да се говори. Театърът тогава не е доходна
професия, той се е смятал за призвание, а киното едва прохожда.
В
своята книга „Игрите” Леон Даниел казва: „Чочо беше красив, много
красив, но неговата красота тогава не беше на мода, в живота се
харесваше, но в театъра се предпочитаха по-ръбестите или по-лиричните, а
неговата хубост беше по-буйна, по-„апашка”, италианска, и затова едва
завършил школата, той премина в категорията на актьорите с отрицателно
обяние. Прочу се не с Орландо, а с полицейския инспектор Могилански в
някаква антифашистка пиеса на Стрелков. Играеше с едри мазки,
„характерно”, преувеличено, мнозина не го харесваха, по едно време беше
решил да се отказва, за да учи режисура в Съветския съюз, но нещо го
спрели и Дановски го утешил. Казал му бил: „Твоето време скоро ще
дойде.” Чочо му повярва.
След две-три години стана първата българска звезда. С всички плюсове и минуси на това звание.
Разбира
се, това стана чрез киното. Петдесетте години имаха нужда от един
особен герой – симпатичния „хашлак”, който се „поправя”.
Двадесет-двадесет и пет годишните (тогава това беше възрастта, в която
момчетата ставаха мъже). И когато на екрана се появи Чочо с ъгловатата
си подтичваща походка, с вечно питащите горящи очи, с беладжийския си
нрав и героичния жест накрая – цялото младо поколение го призна за
свой.”
Днес е останал само споменът за театралния чародей
Апостол Карамитев, избелелите снимки, лентите с великолепните му
ексцентрични и трагикомични завоевания на малкия и големия екран, както и
ролите му от радиото. Не е много, но се оказва, че за талант като
Карамитев и това е достатъчно, за да остане сред най-големите фигури в
националната ни култура и изкуство.