Донка Салакова за Бургаски свободен университет

05.02.2011 07:15 Новината е видяна 23293 пъти

Донка Салакова за Бургаски свободен университет - БСУ

Как от организация с идеална цел университетът се превърна в едно печелившо ЕАД, разказва един от радетелите за неговото създаване

- Г-жо Салакова, вие сте, така да се каже, живата история на Бургаския свободен университет от неговото зачеване в зародиш до признаването му от Великото народно събрание през 1991 година. Какво трябва да знаем за това време и какъв е приносът на бургазлии да имат университетски град?

- Тази година е знаменателна за Бургаския свободен университет (БСУ) - на 28 януари се навършиха 20 години от започване на учебни занятия през 1991г. на първия випуск студенти, а следователно и на университета. И тъй като времето неумолимо изтича, нужно е да припомним на бургаската общественост някои факти и събития. Става дума за събитията от пролетта на 1990 г. до знаменателната дата 28 януари 1991г. и до 18 септември 1991 г., когато Великото народно събрание даде на действащия вече университет статут на висше училище.

Ние, живите участници в борбата за университет, сме длъжни да припомним как Бургас извоюва правото да има свой университет, тъй като много от неговите създатели не са вече сред живите. От днешното ръководство на БСУ НИКОЙ не е участвал в създаването му през 1990 и 1991г.

Настоящото ръководство и преподавателите са постъпили на работа във функциониращо вече висше учебно заведение и не са преживели тревогите и радостите на учредителите му. Освен това в университета са предприети действия никой от учредителите да не преподава, да не работи и дори да не участва в деловия или обществения му живот.

И така, преди 20 години, на 1 ноември 1990 година, когато България чества Деня на народните будители, Окръжният съд в Бургас регистрира Бургаската академична асоциация. Основната цел на асоциацията, съгласно Учредителния протокол, подкрепен с подписите на 19 представители на университетската и приложната наука, на председателите на Областния и Общинския съвет, на икономиката и културата, бе създаване на БСУ.

Ще се опитам да припомня събитията в хронологичен ред - през май 1990 г. проф. Доко Доков от Института за държавата и правото при БАН предложи идеята в Бургас да се създаде за първи път в България корпоративно /частно/ висше училище или т.н. и известен по цял свят “Свободен университет”. Проф. Доков почука, така да се каже, на отворена врата. Защото Бургас да има свой университет бе отколешна мечта на поколения бургазлии. Разказала съм подробно предшестващите десетгодишни опити и събития в документалната си книга „Как беше създаден Бургаският свободен университет” (2007 г.).

Група съмишленици, сред които Дора Мурджева, Стойчо Кьосев, Пеньо Костадинов оценихме, че настъпващите демократични промени у нас след 1989г. създават благоприятна обстановка за осъществяване на редица смели идеи, без да е необходимо те да се съгласуват с висшестоящи органи и че можем да приемем предизвикателството на професора. В много кратки срокове голяма група общественици - представители на науката, образованието, културата и ръководители на най-крупните стопански комплекси от местно и национално значение се обединихме около идеята да изградим Обществен инициативен комитет за създаване на БСУ. С пословична скорост започна обсъждането на идеята от проф. Доко Доков и д-р ю.н. Иван Анастасов - гл. юрист на тогавашния Съвет за висше образование, който познаваше отлично законовата база. Анастасов предложи нашето начинание да се реализира на основание на чл.3, ал. 11 и ал.17 от Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения и на разпоредбите на глава III от Закона зa лицата и семейството.

Така за първи път в България бе разработен изключително оригинален интелектуален продукт, който ни бе предоставен безвъзмездно - цялата документация на бъдещото частно висше училище, а именно: Протокол за учредяване на Бургаска академична асоциация, Устав на Фондация на името на проф. д-р Асен Златаров, Правилник за функциите, организацията и дейността на БСУ и даже проект за кандидат-студентска молба. Това бе ноу хау, което на пазара би струвало много пари, но времето тогава бе време на идеализъм и идеализмът победи меркантилизма.

Съгласно Учредителния протокол страните създават сдружение с идеална цел Бургаска академична асоциация, която организира, съдейства и подпомага създаване на БСУ като корпоративна образователна институция с идеална цел в рамките на асоциацията.

Второто решение е за фондация на името на проф.д-р Асен Златаров, която ще подпомага и насърчава развитието на образованието и науката в Бургаски регион. Предвиждаше се и изграждане на Център за научни изследвания и внедряване, изследователски лаборатории и бюра. Такъв тип управленска структура освен че създаваше предпоставки за изграждане на БСУ, предполагаше и обществен контрол на дейността му.

Но на един етап към действащия университет бяха проявени апетити, асоциацията и фондацията бяха закрити, без да се вземе съгласието на учредителите. Така приключи етапът на университет с идеална цел.
Както е известно, сега той е едно добре печелещо ЕАД, в което притежателите на акции за собствеността му навярно получават добри доходи. Но това е тема на друг разговор.

- Как гражданството на Бургас прие идеята?

- Паралелно с обсъждането на документите Общественият инициативен комитет работеше и с гражданството на Бургас. Проведоха се много срещи при голяма активност. Имаше емоции, спорове. Но едва ли могат да се изброят много случаи като този, при който гражданите на Бургас така ярко да са изразявали своята съпричастност към нова идея и да са били обединени за постигане на обща цел.

Макар все още да не бе ясен крайният резултат, бургазлии очакваха с нетърпение децата им да учат и се реализират в родния град.

Към гражданската позиция на бургазлии трябва да отнесем и тяхната решителна подкрепа за извоюване сградата на бившия Партиен дом за университета. За нея имаше много апетити. Един от най-страстните борци за БСУ дфн Стойчо Кьосев оглави битката. Със своя авторитет сред студентската младеж и гражданството организира митинги, стачни действия, подписки в защита в Бургас и столицата, натиск на управляващите, гладни стачки и след няколко месеца битката завърши с победа. Университетът получи свой дом. За благодарност, г-н Кьосев беше уволнен от университета.

Областният всекидневник “Черноморски фар” ежедневно информираше бургаското гражданство. Журналистът Пеньо Костадинов също бе уволнен от университета по неизвестни причини.

На 26 септември 1990г. на Общо събрание на учредителите на Бургаската академична асоциация бяха приети проекто-документите; избрани бяха ст.н.с.д-р Петко Петков /сега покойник, тогава директор на Института по ечемика в Карнобат) за временно изпълняващ длъжността Президент на Асоциацията, а доц. к.т.н.Аристотел Димов, тогава ректор на ВХТИ”Проф. д-р Асен Златаров” – за временно изпълняващ длъжността ректор на БСУ.

- Как се отнесоха институциите към това революционно начинание?

- Бургаският окръжен съд, ръководен от Христо Иванов /сега покойник/, регистрира Бургаската академична асоциация само за 5 дни! Трябва да оценим по достойнство този акт, от който зависеха следващите действия.

За регистрацията на Бургаската академична фондация “Проф.д-р Асен Златаров” възникнаха някои трудности. Необходимо бе фондацията да има собствени средства, а за да ги съберем, трябваше депозитна банкова сметка. В нарушение на правилата директорът на БНБ в Бургас Кузман Дачев /също покойник/, даде своя принос и откри сметката. За няколко дни събрахме 40 200 лв. /по тогавашен курс/, които бяха достатъчни висшето училище да започне да функционира. На 13 декември съдът регистрира и фондацията.

Избраният Академичен съвет под ръководството на назначения вече ректор проф. д-р Данаил Бончев започна подготовка за откриване на университета – за два месеца трябваше да се определят специалности, преподаватели, такси, кандидат-студенти, учебни планове и програми за всяка специалност. Съществуваше огромен риск за първата учебна година!

28 януари 1991г. бе исторически ден за Бургас, тъй като тогава под името “Бургаски свободен университет” отвори врати ПЪРВОТО ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ в България със 700 студенти. С вечния студентския химн “Гаудеамус игитур...”, с много радост и вълнение бе открита ПЪРВАТА УЧЕБНА ГОДИНА във Факултета по право, управление и политически науки.

- Това означава, че на 28 януари /миналата седмица/ вие сте празнували? Би трябвало цялата студентска и академична общност, целият Бургас да благодари на учредителите!

- Това не само не се случи, но за голямо съжаление днес в нито един от документите на БСУ не е отбелязан този исторически по своята същност етап - мъчителен и щастлив, на създаване и утвърждаване на БСУ като висше учебно заведение и научно - творческа институция за град Бургас.

Сегашните господари на университета се обявяват за негови учредители и убеждават всички, че БСУ е създаден с Решение на ВНС на 18 септември 1991 г. Те нямат представа каква битка беше, за да се стигне до това решение на ВНС. Пишеха се писма до централните ръководства в София, провеждаха се безброй срещи. Иван Анастасов на място убеждаваше съответните органи в нашата правота /той също бе принуден да напусне БСУ/.

Да, ВНС призна усилията ни, то бе принудено да узакони създадения и функциониращ вече университет под натиска на мощната гражданска воля на обществеността. Та нали приетите 700 студенти до 18 септември 1991г. бяха завършили успешно един семестър, който им беше признат за действителен и продължиха обучението си във втори? А след получаване на статута на висше училище, последваха месеци на упорита борба за доказване правото на БСУ да съществува като равноправен на държавните висши училища.

- Какво бихте искали да кажете на бургазлии към днешна дата, 20 години след осъществяването на дългогодишната ви мечта?

- БСУ беше изграден върху чистите стремежи на група хора-идеалисти, патриоти на своя град, с мощната подкрепа на младите хора и гражданското общество. Този акт няма партиен привкус, в учредяването на БСУ участваха представители на всички партии. Той трябва да бъде записан в историята на нашия град като първа и много значима победа на гражданското общество.

Ето защо, гражданите на Бургас, ръководството и преподавателите на БСУ, студентите - настоящи, бивши и бъдещи, трябва да знаят и помнят с благодарност имената на проф. Доко Доков, д.ю.н.Иван Анастасов, проф. д.т.н. Аристотел Димов, проф.д.с.с.н. Петко Петков, проф.д.х.н. Данаил Бончев, д.ф.н. Стойчо Кьосев, д.ф.н. Пеньо Костадинов, ст.пр. Александър Кизирян.

За съжаление, обществено признание не им беше оказано. Общинският съвет в Бургас на два пъти, по неизвестни причини, отказа да обяви за почетни граждани на нашия град проф. Доко Доков и проф.д.т.н. Аристотел Димов /посмъртно/, д.ю.н. Иван Анастасов и д.ф.н. Стойчо Кьосев.

Днес се повтаря, че БСУ е частен и никой не може да се намесва в работата му. Но чий всъщност университет? Нали той се учреди като обществена институция?

Как от организация с идеална цел университетът се превърна в едно печелившо ЕАД, в което, казват, че някои получават четири- и пет-цифрени възнаграждения?

Чия собственост е марката ”Бургаски свободен университет?

Чия е собствеността на новата сграда?

Не бе ли построен той с парите на всички онези, които плащаха и продължават да плащат солидни студентски такси?

БСУ не е на група хора, присвоили си правото на собственост, а е на бургазлии!

ЧЕСТИТА ДВАДЕСЕТА ГОДИШНИНА, НАШ БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ!

Ключови думи: БСУ, Бургас, университет, Бургаски свободен университет, донка Салакова, Петко ЧОбанов,

Вашите коментари

добави коментар