Чуждестранни туристи в България. Бургас.

08.12.2004 23:29 Новината е видяна 5862 пъти

Чуждестранни туристи в България
Сергей Саръмов
“Анализи и прогнози в туризма”
Министерство на икономиката

Задоволително развитие на туризма през първите осем месеца на 2004г.

18.6 % повече чуждестранни граждани (без транзита) са посетили България през януари - август 2004 г.

18.39 % повече туристи с цел почивка и ваканция са дошли в България през януари - август 2004г.

13.1 % повече туристи с цел почивка и ваканция само през м.август!

Продължават ръстовете в броя на туристите от Централна Европа и Европейския съюз!

25.1 % повече приходи за периода януари – юни 2004 г.

ЧУЖДЕСТРАННИ ТУРИСТИ В БЪЛГАРИЯ
През периода януари - август 2004г. България е посетена от общо 3,303,359 чуждестранни граждани (без транзитно преминалите) - “туристи” според определенията на Световната организация по туризъм и Европейската комисия за туризъм при ЕС. Техният брой е с +18.62% повече в сравнение със същия период на 2003г.
Общо 2,905,300 от чуждестранните туристи са посетили страната с цел почивка и ваканция (без децата, вписани в паспортите на родителите си), което е с 18.39% повече от януари - август 2003 година.
За първите осем месеца на 2004 година след приспадане на “куфарната търговия” от съседните държави Гърция продължава да води класацията с 437,470 туристи (+46.69%) с цел почивка и ваканция за България, следвана от Германия – 428,895 туристи (+5.09%), Великобритания – 199,950 туристи (+65.75%), Македония – 145,266 туристи (-0.67%), Русия – 109,703 туристи (+0.40%), Чехия – 90,482 туристи (+33.64%), Полша – 86,125 туристи (+65.59%), Сърбия и Черна гора – 79,884 туристи (+6.94%), Швеция – 78,320 туристи (+34.84%), Словакия – 71,661 туристи (+19.00%), Израел – 54,546 туристи (+23.27%), Финландия – 48,064 туристи (+17.99%), Дания – 47,316 туристи (+23.53%), Франция – 38,171 туристи (+35.55%), Унгария – 28,389 туристи (+65.17%), САЩ – 26,997 туристи (+32.70%), Украйна – 26,587 туристи (-30.79%), Австрия – 25,599 туристи (+38.36%), Белгия – 24,365 туристи (-4.33%), Италия – 20,726 туристи (+19.09%), Турция – 20,057 туристи (+13.91%), Холандия – 19,791 туристи (+19.37%), Норвегия – 18,696 туристи (+30.63%), Швейцария – 14,881 туристи (+38.87%) и т.н.

ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС НА ТУРИЗМА - БЪЛГАРИЯ (Януари – Юни 2004 г.).
По предварителни данни приходите от международен туризъм (без транспорта) за първите шест месеца на 2004 г. възлизат на 646.3 млн. евро (+25.1% повече от същия период на 2003 г). Разходите на българските граждани за пътувания в чужбина за първите шест месеца са на сума от 340.5 млн. евро (+25.1% спрямо същия период на 2003 г.). Нетните приходи (положителното салдо) за първите шест месеца на 2004 г. от международен туризъм са 305.8 млн. евро (+25.1% спрямо същия период на 2003 г).
Данните за 8-те месеца показват, че на този етап увеличенията в броя на туристите и приходите надхвърлят първоначалните прогнози за по-умерен ръст от 10-12%. Само за месец август пристигналите туристи с цел почивка и отдих са с 13.1% повече от рекордния август на 2003 г. До този момент летният сезон в рамките на страната отчита добри резултати.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ - БЪЛГАРИЯ
Броят на туристите от ЕС за България (без новоприетите страни-членки) продължава да се увеличава с изпреварващи темпове спрямо останалите пазари. При 18.39% среден ръст на броя на чуждестранните туристи с цел почивка и ваканция в България за януари – август 2004 г. страните от Европейския съюз (без новоприетите членки) отбелязват увеличение в броя на туристите за България от 28.28%. Европейският съюз като цяло е най-важният регионален пазар за международния туризъм на България.

НАЙ-ВАЖНИТЕ ПАЗАРИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТУРИЗЪМ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ОСЕМ МЕСЕЦА НА 2004г.

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ЧУЖБИНА
През януари - август 2004 г. общо 2,534,729 българи са пътували в чужбина по всички видове цели, което е с 16.17% повече от същия период на миналата година. Най-много пътувания на български граждани са били осъществени за Турция, като 871,664 българи са предпочели тази дестинация (+30.82%). Следват Гърция – 367,520 пътувания на българи (+15.76%), Сърбия и Черна гора – 267,466 пътувания (-12.73%), Германия – 175,600 пътувания (+7.89%), Македония – 148,047 пътувания (-0.57%), Румъния – 122,105 пътувания (+16.06%), Италия – 92,478 пътувания (+45.80%) и т.н.

АТАКА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ?

Ако погледнем таблицата по-долу, ще достигнем до извода, че българският туризъм през последните години се е развил прекалено бързо, и то в условията на почти пълна липса на средства за национална реклама в сравнение с известните туристически дестинации. Това е станало почти секретно – без значителни рекламни кампании по основни пазари. България се превръща в сериозен играч на международните пазари. Това се схваща от конкурентите ни едва сега и те, макар и с голямо закъснение, започват да вземат мерки за ограничаване на експанзията на българския туризъм и естествено за запазване на своите периметри, постигнати с цената на огромни разходи за реклама. Естествено “белята” вече е станала – международният ни туризъм е получил “оперативен простор” на основни международни пазари, генериращи изходящ туризъм, като в движение е надхвърлил неколкократно прогнозните темпове на ръст на Световната организация по туризъм за България и региона.

Коментари по пазари: 1) От таблицата се вижда, че без много шум България е успяла през периода на прехода да увеличи броя на германските туристи от 173 000 през 1998 г. на около 560 000 през 2004 г. 2). Броят на британските туристи се увеличава от 67 000 през 1998 г. на очакваните 250 000 през 2004г. Това е и причината за първи път България да е подложена на опити за удари “под кръста” чрез дирижирани публикации за “много оплаквания” от британски туристи от България от страна на конкурентите ни, които за първи път осъзнаха, че българският туризъм има доста голям потенциал и се намесва активно в преразпределението на туристопотоците и приходите от туризъм. 3) Ръстовете от Полша, Чехия и Словакия говорят за завръщане на туристите от нашите стари пазари, но вече в ново качество. 4) Скандинавските пазари все повече ценят България като туристическа дестинация, като тенденцията е дълготрайна.

Първите признаци за дирижирана атака се появиха след излизането на данните за месец юли 2004 г. (149 299 британски туристи – плюс 67.55%) и се задълбочиха след излизането на данните за 8-те месеца на 2004 г. (1999 50 британски туристи с цел почивка и отдих – плюс 65.75%). Тогава стана ясно, че отиваме към цифрата от 250 000 британски туристи за годината.

РАЗРЕЗ НА АТАКАТА
Причина: Експанзията на българския туризъм.
Повод (формален): Проблемите със строителството в началото на летния сезон и потенциални оплаквания от строителството и евентуално лошо обслужване.
Механизъм: Набляга се избирателно върху оплаквания от България, въпреки че според британските туроператори подобни оплаквания се движат с горе-долу еднакъв процент за всички страни и няма регистрирано специфично увеличение за България (просто си има константна група потребители, които по този начин си възвръщат голяма част или цялата стойност на почивката). В публикуваните “оплаквания” почти не се срещат имена на хотели, което ги прави до голяма степен недостоверни.
Шансове за успех: Незначителни, тъй като българският туризъм има и съюзници – сериозната британска преса и телевизии, които публикуват положителни материали за България и туризма тук. Шансовете за успех на акцията срещу българския туризъм се увеличават донякъде от част от българската преса, която едва ли не с удоволствие препечатва “лошите” публикации – съответно след това такива материали се препечатват отново от “жълтата” преса в различни страни, което има своя негативен ефект. Възможно е да пристигнат до 20-25 хиляди по-малко британски туристи през 2005 г., но не спрямо тази година, а спрямо по-високите очаквания за следващата година. Въпреки това се нуждаем от засилено рекламно противодействие и избягване на проблеми със строителството през 2005 г.

ПРИЧИНИ ЗА МАЛЪК УСПЕХ НА ПОДОБНИ АКЦИИ В БЪДЕЩЕ
Конкурентите ни досега все още не са схванали, че международният туризъм на България се развива в естествена благоприятна среда – приветливо население с много добро и приятелско отношение към туризма и чужденците по принцип, перфектна национална кухня и вина, специфична култура и фолклор, красива природа и всякакви други ресурси. Това е спестило доста средства за реклама през годините на незабелязаната от конкурентите ни “българска” експанзия. Колко ти спестява да имаш приятелско местно население? И колко следва да дадеш за реклама, ако го нямаш? Вероятно разликата би могла да бъде оценена в рамките на 50-100 млн. евро годишно, а може би и повече.

При специализирано маркетингово проучване между чужденците, напускащи България, на ГКПП- 2004г. основният лайтмотив на спонтанно изразените положителни мнения и очевидно най-харесваното нещо в България са хората й. Огромното мнозинство от споделените мнения се отнасят до гостоприемството, дружелюбието и интелигентността на българите: “Срещнах само мили хора, а гостоприемството е много над други страни”; “Мили и интелигентни хора, без предразсъдъци”; “Българите са най-ценното нещо”; “Хората тук са изключително дружелюбни!”; “Най-страхотните хора, които някога съм виждал”; “Бях приятно изненадан от гостоприемството”; “Българите, които срещнах, са много дружелюбни, открити и това ме кара да се върна отново тук”.
Вниманието на туристите, предимно на мъжете, е било привлечено и от красотата на българските жени: “Имате много красиви момичета”; “Толкова хубави жени”; “Бих се оженил за жена от България”.

Как обаче тези неща могат да се обърнат в пари? Според специализираните маркетингови проучвания на министерството на икономиката на ГКПП при заминаване на туристите (1999–2004 г.) се налагат следните изводи :
1. Над 85% от туристите през последните години оценяват своя престой в България като “добър” и “отличен”.
2. Първите в класацията на компонентите на престоя в България са “приветливостта на българите (населението като цяло)”, “националната кухня и напитките” и “условията в хотела”. С най-ниски оценки са “туристическата и друга информация”, “таксиметровите услуги”, “колите под наем” и “общественият транспорт”. Има редица отрицателни мнения за състоянието на пътищата, за персонала на летищата и такситата при заминаване (всъщност те оформят последното впечатление за страната).
3. 85% от посетилите България са склонни да се върнат отново, а над 83% са склонни да препоръчат България на свои близки и познати като подходяща за посещение.
4. Голяма част от посетителите считат, че има много добри и отлични условия за туризъм. От друга страна, се оформя оценката, че разнообразието при предлагането не е съвсем достатъчно.
Над 85% отлични и добри мнения и готовност за второ посещение са много добър показател, както и готовността за препоръка на България от 83%. Тази група оформя един контингент от постоянна клиентела и доброволни рекламни агенти на българския туристически продукт. Известно е, че при вземане на решение за избор на дестинация за почивка и туризъм най-голямо значение имат личните впечатления и препоръката от познати и приятели. Това е компонентът, който пести най-големи разходи за национална реклама и допринася за по-голяма устойчивост при медийни и маркетингови атаки.

НАГЛАСИ ЗА ПОВТОРНО ПОСЕЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПАЗАРИ

НАГЛАСА ЗА ПРЕПОРЪКА НА БЪЛГАРИЯ ПО ПАЗАРИ

България има вече много добра стартова основа за продължаване на експанзията си в международния туризъм и от тук нататък и при повече средства за реклама, следва да се работи по повишаване на качеството на общата инфраструктура на страната и на обслужването във всички сфери, касаещи туризма, при съответното разнообразяване на туристическите оферти. В този смисъл развитието България като дестинация за туризъм има благоприятна и сигурна перспектива.

---Допълнителна информация само в печатното издание на сп. "Туризъм и отдих

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар