Поети нефтохимици представят свои творби. Бургас.

27.01.2005 16:11 Новината е видяна 4434 пъти

Поети нефтохимици представят свои творби
Литературно четене на настоящи и бивши нефтохимици ще се сътои в последния ден на януари. То ще се проведе по инициатива на Клуба на ветерана. Това е първото издание на форума, а организаторите имат идеята общото литературно четене да се превърне в традиция.

За първата сипроява, участниците саизбрали името “Зимно- музикални литературни вечери”. Свои произведения ще представят Ирина Войнова, Милка Стоянова, Марина Михайлова, Димитър Петров, Иван Костадинов и др.

На литературната изява ще присъства и председателя на ветераните нефтохимици Евтим Цинцарски. Началото е 18 часа в дома на културата на Лукоойл.

Стиховете по-долу са на Милка Стоянова

СМЪРТТА

Смъртта е старица
която си търси бастуна
а намира ръката ти
защото ти си избраният
да я заведеш
у дома й

ЧУВАМ ТЕ ДА МЕ ЗОВЕШ

Чувам те да ме зовеш без звук
между трепкащи частици
в съвършенството
чувам те да ме зовеш
без звук
забързан
преди да се родя
като главня
да се всадиш в сърцето ми
чувам те да ме зовеш без звук
в съня
който съм пропуснала
чувам те да ме зовеш
без звук
да рецитираш стихове
За мен
И да скърцаш
в стиховете ми
чувам те да ме зовеш
без звук

все по-ясно
по-ясно от преди
преди много ери
преди ерите на нашето безумие
ерите на доживот
ерите на глад
и щастие
в незнание
разхождайки изящното си тяло
във очите ми

НЕПОСИЛНО Е

Непосилно е
да нося бремето
на твоето отсъствие
белязан звездоброецо
мъчител нежен
повелител
мъченик
съпруг
о непосилно е
то идва във нощта
с очи и устни
в които радостта
възкръсва
и пъди
лебедите
на съня ми
и рови в лятото
на страстите
абсурдни
и ме влачи
по пясъчната диря
на душата ти

о непосилно е
и непонятно
желанието на деня
да продължа
по раните на моята трева
с усмивка
и криле възпяващи
обещанията на живота
за наивници

ОЧИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Виждам ги
лилаво-сини
тъмни
като нощите със призраци
от дъното
на своето легло
да се повдигнат
виждам ги
до дълбините
на моите въпроси
по-навътре
изправят се
и питат
все по-ясни
все
по-будни
все по-дръзки
и свободата им
все
по-яростна
съдница става

ДЪЖДОВНИТЕ КУЧЕТА

Видях да препускат
в тъмната
нощ
срещу прозореца
недоумяващ
странно
лъщящи
прозрачни
прехласнати
във надпревара
дъждовните кучета
Видях
как растат
и как
се изплъзва
прозрачното
тяло
със студена
вода
и как се засилват
в нощта
галопиращи
до този
прозорец
стоящ
пред целта
Повлякоха буря
дъждовните кучета
но не искат
не могат
да спрат
Плющят
по стъклото
и се боричкат
за да изтекат
като вода

ПЧЕЛИ

Със мъничко прашец са сити
а тъй са неспокойни
Работят
и работят
и работят
Сякаш знаят
колко лакоми за мед
сме ние

ЛЮБИМИЯТ

Любимият е мидена черупка
сияние върху гърба на метеор
усмивка-катерач по глезена ми
по-високо
до входа на мисълта
до руините на мечтите
до лицето на изкуствен образ
с моите черти
до вероятните врати на щастието
които се затръшват
под звездите на оптимизма ми
Паметта ми за любов
е единственият ми приятел

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар