Лов на вещици тресе общински съветници
Общинските съветници вдигнаха вчера наздравица за празника си- Деня на българската община, и си обещаха да работят за нейния просперитет. Ако може обаче без да им налагат хомот. Защото голяма част от тях така възприемат Правилника за етично поведение и упорито отбягват да го гласуват.
Етичният кодекс събира прах вече 7 месеца и няма изглед да се приеме скоро.Негови вносители са общинските съветници Тодор Стамболиев, Димитър Стоянов, Соня Георгиева и Георги Дракалиев, които на 14 февруари са вкарали докладна за разглеждането му в комисията по култура, която е водеща в случая. От тогава ни вопъл, ни стон- става ли кодексът, какви са възраженията , плюсовете и минусите. Мълчат и от правната комисия , която също има думата.
Обяснението е много просто. И най-беглият прочит показва, че етичният правилник е пропит с модерен европейски дух, който спира прояви като облагодетелстване заради служебно положение, шуробаджинащина, връзкарство и все от този род балкански рецидиви.
“Може би съветниците се страхуват от лов на вещици или възприемат кодекса като начин за саморазправа”, коментира вносителката Соня Георгиева.
Тя и колегите й Стамболиев, Стоянов и Дракалиев са написали етичния правилник, вдъхновени от семинар на западни лектори. Четиримата са представители на различни политически партии – Българска социалдемокрация, Партия на зелените , БСП и ВМРО и не могат да бъдат обвинени в заговор или партиен диктат спрямо друга формация.
“Внесохме проекта с надеждата, че ще бъде приет още на първа ръка, но срещна съпротива от някои съветници”, коментира Тодор Стамболиев, който е и юрист. Той отказа да назове “бунтарите”, но обяснението му за отпора срещу етичния кодекс е , че “ще наруши нечии лични стратегически интереси от финансова и материална гледна точка”. Това се налага и от прочита на текстовете в правилника , в които никъде не е посочено, че ще има отзоваване на съветници, а само забележка, предупреждение или временно изваждане от работата на дадена комисия. Тако , че отпорът не е заради едната заплата.
“Аз съм на принципа по-добре да има лош закон, отколкото никакъв. Лошият винаги може да се коригира”, каза Стамболиев.
“Явно има неразбиране от някои съветници или просто не желаят да се обвързват с нормите в кодекса”, в този дух коментира и Георги Дракалиев отказа от приемането на етичния кодекс.
Според другия вносител Димитър Стоянов етичният правилник се нуждае от преработка преди да влезе за обсъждане в зала. Той е на мнение , че водещата комисия в случая трябва да е по законност и обществен ред.
“Колегите трябва да ни разберат, че нямаме за цел този кодекс да работи като механизъм за извиване на ръце”, успокоява Стоянов. Той е наясно с опасенията на някои съветници, но е категоричен , че подобен правилник трябва да има в Бургас.
Кодексът не е задължителен , а препоръчителен.
“Въпреки това ще е само от полза за работата ни, независимо че последната дума пак ще е на мнозинството”, коментира Стоянов.
Лена Бъхчеванова, председател на Общинския съвет:
-Смятате ли ,че с приемането на този етичен кодекс ще се подобри работата на общинския съвет?
-Няма как да не се подобри. Етичните норми залегнали в кодекса, малко или много ще рефлектират в качеството на вземаните решения. Ще се явяват един вид вътрешна спирачка- всеки ще се замисли, правейки едно предложение, дали постъпва правилно според правилника за етично поведение.
-Според Вас този правилник може ли да се приеме като договор с обществеността?
-Абсолютно. С този кодекс ние заявяваме пред избирателя, че ще спазваме тези и тези етични норми. В противен случай той ще разбере, че ги нарушаваме и ще бъде в правото си да ни потърси сметка.
-Съветниците обаче се отчитат пред партиите, които са ги издигнали, и те могат да им потърсят сметка, ако не си изпълняват ангажиментите.
-Смятате ли , че го правят?!
-Не може ли да се мине без етичен кодекс? В края на краищата всеки общински съветник трябва да се съобразява с някакви морално –етични норми, а не да чака да бъде поучаван как да се държи.
-По принцип е така. Но какво пречи да гоима кодекса?! Щом Бог е решил, че десетте божи заповеди – не кради, не убивай и т.н., трябва да бъдат написани, защо и етичния правилник да не бъде на хартия. Така той ще има стойност и възпиращ ефект срещу някои негативни прояви.