В София на протест срещу софтуерните патенти
В София на протест срещу софтуерните патенти
Организаторите приканват фирмите, работещи в ИТ сферата, да се присъединят към мирната демонстрация
Първият български протест срещу софтуерните патенти в Европа е насрочен за този понеделник, 20 юни, от 10 ч. пред португалското посолство на ул. "Ивац Войвода" 6 в София.
Организаторите смятат клаузата за патентите за "унищожаваща ИТ бизнеса" и са изготвили декларация, в която приканват фирмите, работещи в тази сфера, да се присъединят към мирната демонстрация.
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ДЕКЛАРАЦИЯТА
ДЕКЛАРАЦИЯ
Ние, представители на българския ИТ бизнес, декларираме:
В близко време се очаква в Европейския парламент да бъде подложена на
дискусия директива, която на практика легализира патентите в областта на
софтуера.
Като представители на държава, която в скоро време ще бъде приета в ЕС, ние
сме изключително разтревожени от това развитие. То противоречи грубо на
интересите на ЕС и на европейския ИТ бизнес. И тъй като тези интереси са и
наши, ние сме обезпокоени от него.
Твърди се, че това решение защищава интересите на малкия и среден бизнес.
Истината е точно обратната - погледнете кой зад какво застава с парите си.
Всички поддръжници на софтуерните патенти са мегакорпорации. Всички малки и
средни фирми, които този въпрос касае, са срещу тях.
Тъй като малките и средни фирми осигуряват над 70% от работните места в ИТ
бизнеса, и плащат над 2/3 от данъците в него, сриването на бизнеса им ще се
отрази тежко не само върху ИТ продукцията на ЕС като цяло, но и на нивата на
безработица и на приходите на общините и правителствата. Отделно от това, в
работещите в тази сфера имат голямо влияние сред обществото, и е вероятно
недоволството сред тях да срещне широк отзвук.
Твърди се, че без патенти фирмите нямат изгода да създават иновации, и
прогресът ще страда. Това е невярно. Фирмите създават иновации, за да са
конкуретноспособни, с или без патенти; патентите са начин навлизането на тези
иновации в практиката да се ограничи, и прогресът да бъде забавен.
Твърди се, че без патенти защитата на софтуерните иновации е невъзможна. Това
е невярно. Иновациите се защищават отлично от механизма на авторските права,
който е узаконен и сега, и е създаден специално за тази цел. Патентите
създават монополни права, които в сферата на софтуера са изключително опасни.
Стандартният срок на изтичане на патент - 20 години - в повечето индустрии е
по-малък от полезния живот на едно откритие. В софтуера след 20 години едно
откритие е вече непотребно. Това обстоятелство прави патентите в софтуера
толкова полезни, колкото ако бяха вечни - положение, което пряко противоречи
на самата идея на патентоването.
Всяка една реално потребима програма включва хиляди софтуерни технологии и
идеи - тоест, потенциално нарушава хиляди патенти. Ако дори само няколко са в
ръцете на противници на тази програма, тя няма да се появи. А няма програми,
които да нямат като минимум конкуренти. Така софтуерните патенти ще ограничат
рязко богатството на софтуер на пазара и конкуренцията сред него.
До 1980 г., когато софтуерните патенти бяха приети в САЩ, те бяха почти
монополен производител на софтуер. Оттогава тенденцията се обърна - дялът им
както в общото производство на софтуер, така и във върховите му технологии,
намалява от година на година. Откакто Япония прие закон за софтуерно
патентоване, въпреки изключителния й потенциал в ИТ областта тамошният
софтуерен бизнес западна, до степен на практика вече да не съществува.
Положението на ЕС в ИТ бранша е сравнимо с това на Япония преди приемането на
патентите - нямаме основания да смятаме, че при нас нещата ще се развият
различно.
От друга страна, държавите без софтуерни патенти показват рязък ръст в ИТ
продукцията си. В Китай и Индия това може да се обясни с евтината работна
ръка, но този ръст засега го има и в ЕС, където това обяснение не е в сила.
Наскоро Индия категорично отхвърли приемането на софтуерни патенти, а в Китай
този въпрос не се очаква да стои изобщо. Ако директивата за патентите бъде
приета в ЕС, ИТ инвеститорите ще бъдат още по-изкушени да изнасят
производството си там. Към другите стимули ще се добави и този за липсата на
заплаха от литигация чрез софтуерни патенти - а той превишава като размер
разликата в заплатите.
Често сред защитниците на софтуерните патенти в ЕС биват споменавани първо
някои европейски фирми, но това не отразява ситуацията правилно. Огромната
част от ресурсите за лобиране идват от не-европейски фирми. Това отразява
реалното положение, което ще имаме след приемането на патентите - след
синхронизацията на европейските патенти със световните над 90% от валидните в
ЕС патенти ще бъдат на не-европейски фирми. Това поставя в дългосрочен план
дори най-големите европейски фирми в неизгодно положение, и ще навреди на
бизнеса им; със средните и малки фирми това ще стане веднага след приемането
на директивата.
В момента ЕС има надежда да се измъкне от ИТ доминацията на не-европейски
фирми, и да се превърне в сериозен играч на ИТ пазара. Приемането на
софтуерните патенти би унищожило тази надежда, и би поставило ЕС отново в
пряка зависимост, този път не само от САЩ, но и от амбициозни държави от
Третия свят. Отделно от това, ЕС би се оказал най-удобната територия за войни
между патентодържателите от САЩ и софтуерните производители от Китай и Индия.
Резултатът за воюващите страни може да бъде един или друг, но за територията
е опустошителен във всички случаи. Като се има предвид важността на софтуера
в съвременните информационни технологии, и тяхната за развитието, ЕС рискува
да се превърне в трети свят, подчинен технологично на Китай и Индия.
Всичко това ни тревожи сериозно. Присъединяването към ЕС за нас почва да
изглежда като присъединяване към общност, която се опитва да унищожи бизнеса
си в най-перспективните му направления. По този начин, подобно членство
започва да се превръща от привилегия в заплаха, за всяка държава - както за
бъдещите, така и за настоящите му членки.
С уважение:
(подписи)