Очернянето на французите – любим спорт на популярния печат в Англия. Бургас.

27.11.2005 07:32 Новината е видяна 4023 пъти

Очернянето на французите – любим спорт на популярния печат в Англия
Повишава ли продажбите на вестниците осмиването и очернянето на французите? За британските таблоиди отговорът не буди съмнение: на страниците си те се отдават на любимия си спорт - да нанасят удари под кръста на французите.

“Сън”, най-продаваният в Англия всекидневник, е превърнал това в своя специалност. Дори по най-сериозните теми осмиването се е станало правило.

На 17 октомври вестникът съобщи, че френското правителство е издигнало равнището на терористична заплаха от “Крий се!” на “Бягай!”. Следващите по-високи равнища във Франция според вестника на 3,4 милиона читатели са “Предай се!” и “Сътрудничи!”.

Няколко дни преди това вестникът обяви с големи заглавия: “Вече е официално: французите вонят”. Поводът е анкета във Франция, интерпретирана злонамерено.

Друг таблоид с голям тираж “Дейли Мейл” също не изостава и опирайки се на анкетата твърди, че хигиената е чужда на французите. Британският печат избира една единствена точка от анкетата – че французите купуват по-малко сапун от британците.

Това не означава, че французите миришат на лошо, но именно по този начин е представена темата от британския печат, обяснява Ричард Кай, британски изкуствовед, живеещ във Франция.

По случай 100-годишнината от подписаното на 8 април 1904 г. в Лондон споразумение Сърдечно разбирателство (Entente cordiale) той организира в Лондон изложба, посветена на предразсъдъците на англичаните по отношение на французите и обратно.

(С документа се уреждат дългогодишните спорове между Великобритания и Франция за колониалните им владения - бел.ред.). Това отношение на англичаните създава проблеми, признава той, тъй като “ако този род коментари бъдат адресирани към други етнически групи, ще бъдат сметнати за расистки”.

Тази английски недостатък бе посочен неотдавна от Би Би Си. Британското обществено радио и телевизия, което отдели внимание на проблема, смята, че “старите стереотипи срещу французите като че ли не изчезват в Обединеното кралство”.

Двеста години след френското поражение при Трафалгар много англичани продължават да се отнасят с подозрение и антипатия към съседите си оттатък Ламанша, пише журналистката Денис Уинтърман. Тя подчертава, че обратното не е вярно: “Французите не се интересуват кой знае колко от ростбифите (сиреч англичаните)”, отбелязва тя. Ето и доказателството.

Допитване, организирано по случай изложбата на Ричард Кай, показва, че 72% от англичаните смятат антифренските предразсъдъци за оправдани срещу едва 19% от французите, които мислят същото за антибританските стереотипи.

Според експертката д-р Уенди Майкалат явлението се отнася към онова, което Фройд нарича “нарцисизъм на маловажните различия”. “Ние отдаваме голямо значение на онова, което ни отличава от французите, от страх нашата идентичност да загуби уникалния си характер”, обяснява тя пред Би Би Си.

Ето още един недостатък на печата във Великобритания, обяснява Ричард Кай: “Ако Жак Ширак направи нещо, те (англичаните) казват просто “французите”.

Когато говоря на французите, те не казват англичаните, а Тони Блеър. Това е долнопробна таблоидна журналистика, но проблемът с таблоидната журналистика е, че я четат 10 милиона души във Великобритания и тяхното отношение се влияе, подчертава той.

Все пак англичаните харесват френския начин на живот: 12 милиона жители на Великобритания всяка година посещават Франция срещу едва 3 милиона французи, които поемат към британските острови.

Освен това популярният печат редовно публикува цели страници за туристическите маршрути във Франция, за френската гастрономия и шик. Следователно французите представляват “сигурна валута” за британския печат в добро и зло, смята Ричард Кай.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар