Когато нещо се случва за 33-ти пореден път по едно и също време на годината и то само веднъж в същата тази година, то това нещо е Събитие, превърнато в традиция.
Снощи беше открит 33-тият Международен Фолклорен фестивал Бургас"2005.
Това, което не успяхме да възприемем беше странната липса на Български хора и песни. Едва ли само нас е смутило откриването на Фестивала с виртуозното изпълнение на Петър Янкулов и Елена Тодоров. Музиката им беше прекрасна, но присъствието им като че ли би било по-подходящо за приключилия скоро БлуЗЗ фест. Дори появилите се накрая на вечерта прочути нестинари не успяха да тушират недоумението в душите ни.
Кметът както винаги елегантен откри фестивала, вдигна се знамето, поговориха конферанциетата, мъжката част от които странно трудно четеше от карираните листи в "папката".
И последва една вечер с много настроение, с доволна публика и благодарни изпълнители.
Първите изпълнители щe са американци, чу вече възмутената публика, и възмушението и трая точно до първите звуци на изпълнението. Дамски хор и смесен оркестър изпълниха с много хъс, с много мерак и с много уважение образботена Българска народна музика - разбирайте песни тип "Димянинка", а една мома с китари чаровно пристъпва в ритъм с нехващаемото - българските ритми. Невероятно е, че някой изобщо е успял да възпроизведе нашенското звучене и неравноделните тактове, присъшисамо на българската непослучна душа.
Последва цветното изпълнение на египтяни, които се раздаваха и радваха на аплодисментите на публиката.
Накрая по появиха и българите, които представиха нестинарски ритуал.
И накрая и публиката се хвана на хорото.