Телевизор, сладкиши и топло одеало получи най-възрастната бургазлийка от “Победа” АД
Телевизор, топло одеало и кошница с плодове и сладкиши получи днес най-възрастната бургазлийка Вела Кондова от завода за шоколадови и захарни изделия “Победа”.
“Решихме да отбележим предстоящия празник Бабинден като засвидетелстваме своето уважение към дълголетниците. В Бургас се оказа, че само една жена навършва 100 години тази есен и това е Вела Кондова. Искрено се надяваме, да сме я зарадвали”, каза пред журналисти Даниела Николова - директор на отдел “Маркетинг”, която връчи подаръците от името на “Победа” АД.
Столетницата живее в комплекс “Изгрев” със своя далечна роднина, която се грижи за нея. От няколко месеца баба Вела е без телевизор и затова прекарва времето си до радиоточката.
“Така гоня самотията”, обясни възрастната жена. Сега казва, че телевизорът ще й “говори” постоянно все едно, че в стаята има много хора.
Вела Кондова е родена през далечната 1906 г. От почти вековния си живот си спомня малко. Мъката от загубата на близки хора изтрила важни моменти от съзнанието й. Не знае точната си възраст, нито колко внуци и правнуци има. Не пие никакви лекарства, защото по думите й “нищо не я боли”.
Родена е в село Недялско. Сред малкото неща, които се сеща за живота си са родния й дом, майка й и учителя й, който се казвал Тодор Живков.
“Имахме голяма къща и много хора в нея, сега вече никой не остана”, разказва столетницата. Цял живот е била домакиня и се е грижила за семейството си. В момента излиза от жилището само когато трябва да си вземе пенсията. Иначе е един от най- редовните гласоподаватели. Не знае, кой е кмета на Бургас и казва че гласува, защото така си е свикнала. “Гледам хората какво пускат и аз като тях. Иначе не разбирам много”, признава възрастната жена.
Казва, че явно е била много справедлива, щом Господ е решил да я остави толкова дълги години на белия свят. Разказва, че навремето е пеела много и е била хубавица, защото я искали от много страни.
Иначе си похапва всичко- и месце, и сладкиши. Пие кафе “Инка” и яде кексчета “Браво”. Виж ракийката и винцето не са част от ежедневието й. “Не ми подхождат на акъла, а пък и няма кой да ми ги носи”, казва баба Вела.
Често пали свещи, за починалите си близки и тъгува за тях. “Като човек е жив, много лоши, но и много хубави работи дохождат”, споделя столетницата. Не смее да си пожелава да живее още много години, защото не иска да се бърка в Божиите дела.