Гражданското движение „Алтернатива за българско възраждане” подготвя систематично визията си за алтернативни политики, които ще обявява по различни поводи. И понеже по темата за научната политика на държавата бяхме упрекнати, че сме избързали, сега обявяваме своите алтернативни идеи за енергийната политика на „другия ден”, след заседанието на Европейския съвет, на което са били обсъждани нови идеи за енергийната сигурност на Европа.

Не разбрахме каква е била българската позиция на това обсъждане. Но обявяваме своето виждане, защото сме убедени, че енергетиката е ключов приоритет за България; тема, по която трябва активно и със самочувствие да участваме и в европейския дебат.

Газовият пазар в Югоизточна Европа понастоящем се състои от затворени в себе си локални пазари, които имат малък капацитет, слаба гъвкавост, а оттук – ниска ефективност и способност да реагират на резки изменения в обемите и цените на доставките. Необходимо е да се довърши свързването на тези изолирани локални пазари в една газопреносна мрежа, както и да се привлекат инвестиции за развитие на една общорегионална инфраструктура за пренос, съхраняване и дистрибуция на природен газ, за регазификация на втечнен газ. Така ще се формира динамичен регионален пазар на природен газ, представляващ интерес за доставчиците, пазар, който ще повиши енергийната сигурност на страните от южното европейско направление, ще подобри стандарта на живот на гражданите и ще стане мощен фактор за икономически растеж на Балканите. Надявам се, че ще можем да разчитаме на една реална подкрепа от страна на европейските институции и на Световната банка за ускорено изграждане на необходимата инфраструктура за формиране на регионален газов пазар.

- Важно е да се върви към установяване на единен технологичен стандарт за европейската газова мрежа. Като част от европейския регулационен механизъм, от особена важност е да се изработят правила, които да осигурят прилагане принципа на солидарност и бърза помощ за страни в криза по отношение на доставките.

Много е важно системата от принципи на междудържавно и фирмено общуване в газовия сектор да е завършена и общовалидна, съчетана с ефикасен мониторинг и цялостно прилагане от всички производители, транзитьори и потребители на природен газ.

Софийската среща на високо равнище „Природен газ за Европа” (април 2009 г.) даде параметрите на състоянието и развитието на газовата индустрия.

На този форум се опитах да обоснова принципите на един „взаимосвързан и интегриран енергиен пазар”, идея която идва като основно послание от Европейския съвет (3-4 февруари 2011), /* Вж. Приложението/. На Софийския форум предложих и създаването на т.нар.Обсерватория на енергийната общност в България за ефективно наблюдение на газовите, нефтените и електроенергийните потоци за нашия и съседните региони.

България не трябва да изчаква, а да бъде активният фактор, доверителен партньор в преговорите със страните от Черноморието и Каспийския регион, от Близкия изток.
Няма друга европейска страна, която да има толкова активна политика към страните от споменатите региони. И затова съм убеден, че по голямата тема за диверсификацията на енергийните източници и маршрути България може да има своята добавена стойност, да има важно място в цялостната европейска политика.

В предишните години с някои от страните в тези региони договорихме още над 4 млрд. куб. м природен газ за България. На тази основа ние можем да реализираме изпреварващо своите национални цели преди старта на „Набуко”.

Това налага бързи действия на изпълнителната власт в няколко посоки, със следните конкретни параметри:

1. Активно участие на „Булгартрансгаз” в реализацията на проектите „Южен поток” и „Набуко”. И „Набуко”, и „Южен поток” са необходими за европейската енергийна сигурност предвид потреблението на газ около и след 2025 г. Софийската декларация изрично насърчава всички газови проекти в Югоизточна Европа и Черноморско-Каспийския регион, стига те да отговарят на пазарните и регулаторните принципи, залегнали в нея, и да са икономически жизнеспособни. България допринася и ще продължи да работи за реализацията и на двата проекта, като за ЕС „Набуко” се откроява като проект с особен приоритет.

Смятам обаче, че и „Южен поток” трябва да заеме подобаващо място в дневния ред на ЕС.

България трябва и занапред, както и досега, да участва активно в подготовката на условията за реализацията и на двата газопровода. Така нашата страна се утвърждава като основна транзитна страна за ЕС на природен газ за южното европейско направление.

2. Ускорена реализация на постигнатата договореност с Азербайджан за доставки на 1 млрд куб м газ.

Азербайджан има готовност веднага да започне доставянето на газ за България. С Турция има принципна договореност да използваме газопреносната й мрежа на реципрочни начала, при условията, по които руски газ преминава през българска територия за южната ни съседка.

Това би било един малък, но истински, важен пробив в посока към разнообразяване на източниците и трасетата за доставка на природен газ. Необяснимо е защо след постигнатата на президентско ниво договореност и при наличието на съответния меморандум вече година и половина няма реално движение по въпроса. Пропускането на тази възможност (от некомпетентност, политическа недалновидност и/или конюнктурно мислене), би било изцяло в ущърб на националния интерес.

В разговорите си с лидерите на Турция и Азербайджан сме постигнали принципна договорка за провеждане на тристранна среща между газовите компании на страните за договаряне на конкретни параметри на сътрудничеството при доставка на азербайджански природен газ за България и региона.

3. Възможно най-бързо изграждане на междусистемните връзки с гръцката и турската газови системи - не само като резервни варианти при газови кризи, но и в стратегически план.
Този въпрос декларативно присъства в документите на последните две правителства, но липсата на движение и реален резултат „връзва ръцете” ни за реализация на другите договорености.

В контекста на обявената от председателя на ЕК г-н Барозо инициатива за коридор „Север-Юг” е важно изграждането на междусистемни връзки и с останалите съседи.

4. Ускоряване и задълбочаване на работата по стратегическия проект за пренос на компресиран газ през Черно море.

Ние започнахме разговори с Азербайджан и Туркменистан преди Румъния, но те ни изпревариха, подписвайки споразумение по проекта АГРИ (за доставка на азербайджански втечнен газ през Грузия за Румъния и Унгария).

Актуалността на нашата идея не е намаляла, защото според експертите за разстояния както е в Черноморието технологията за пренос на компресиран газ е по-подходяща. И при възможните проблеми, за старта на „Набуко” този проект, заедно с идеята за развитието на терминали за втечнен газ, може да бъде немалък принос в политиката на диверсификация.

(Впрочем идеята за транспортиране на компресиран газ от Туркменистан към Азербайджан, а оттам и към Европа е обсъждана, по съобщения в медиите, и от италианската ENI и азербайджанския SOCAR).

5. Националните ни цели и европейската солидарност изискват енергийната ни дипломация да развие темата за терминал за втечнен газ, която да бъде разработена заедно с южните ни съседи.

Тази идея получи реален шанс в разговорите ми в Катар, където беше заявена готовност за участие в подобен проект. Това може да бъде немалък принос в политиката на диверсификация.

За ЕС инвестициите, насочени към увеличаване на този тип доставки се разглеждат като ключови за енергийната сигурност; като важен компонент на Южния газов коридор.

6. В този контекст България може да предложи обединяване на възможностите за доставки на компресиран и втечнен газ като решение за европейската енергийна сигурност в случай на затруднения за „Набуко”.

7. Активизиране на работата по разширяването на капацитета на Чиренското газохранилище. Успоредно с това трябва да се решава въпросът за ново газохранилище край Галата, както и да се направят проучвания на възможности за нови хранилища.

8. Развитие на собствения добив от находището Девенци; привличане на инвеститори за проучвания на нови находища на българската територия.

9. Идеята за добив на шистов газ трябва да бъде внимателно проучена и дискутирана от екологична гледна точка.

10. Създаване на възможности за участие на български компании в разработката на нови находища в Русия, Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка.

11. Не на последно място – финализиране на преговорите с „Газпром” за нов дългосрочен договор за постигане на по-добри и по-гъвкави условия за доставки на газ до 2030 г. (вкл. и отпадане на посредниците, за което апелирам отдавна и беше поето като идея от сегашното правителство).

12. В случай на позитивна екологична оценка, която позволява изграждане на петролопровода „Бургас-Александруполис”, българският интерес трябва да бъде защитен с редица конкретни предложения за увеличаване на печалбата ни:

- Чрез изграждането на съвместна компания за обслужване на превоза на нефт през Черно море за петролопровода;
- Чрез участие в монтажните работи;
- Чрез подизпълнение на редица други дейности (включително и проектантски);
- Трябва да отстояваме включването на клауза за заплащане на правото на преминаване през територията на страната, т. нар. „роялти”.

По проекта „Бургас-Александруполис” работят поне четири поредни правителства. Реализацията може да стане сега със засилване на българската позиция. А може и лесно да се намерят причини да се откажем и трасето да мине през южните ни съседи.

Реализацията на „Бургас-Александруполис”, както и на нефтопровода „Бургас-Вльора” позиционира България като важен и надежден център на руски и каспийски нефт към европейските пазари.
Една от ярките илюстрации за колебливата, непоследователна линия на правителството е позицията им по съдбата на проекта за АЕЦ „Белене”. Обърканите им, често променящи се послания поставят под въпрос изобщо бъдещето на ядрената ни енергетика.

13. Продължавам да настоявам да продължат и дори да се ускорят дейностите по изграждането на новата ни атомна централа като стратегически проект за енергийната и като цяло за националната ни сигурност.

Още с първите му стъпки подкрепих намеренията на правителството за търсене на висока степен на прозрачност, за наказване на виновниците за злоупотребите, за отстраняване на нередностите и в крайна сметка – за повишаване професионализма на мениджмънта.

До момента обаче, многобройните изказвания не постигат нищо друго освен да обосноватлинията на замразяване на проекта.

Ядрената енергетика има значимо място в европейската енергийна система като един от инструментите за постигане на приоритетите за устойчивост и конкурентоспособност на икономиката.

АЕЦ „Белене” – изградена при високото ниво на безопасност на блоковете, в пълно съответствие с действащите международни стандарти и при пълна прозрачност – ще допринесе за значително по-чист електроенергиен микс, ще помогне за изпълнението на ангажиментите за намаляване на вредните емисии, ще даде на страната сигурна (за разлика от непредсказуемия режим на производство на енергия от ВЕИ), по-евтина енергия, намаляваща зависимостта от вноса на енергийни суровини. Сред предимствата на проекта е и това, че той вече е одобрен от ЕК.

Не приемам за сериозно вкарването в дебата на темата за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Колзодуй” като алтернатива на централата в Белене.

Всяко по-нататъшно, необосновано забавяне в реализацията на проекта ще има своето отражение върху позициите на страната ни при износа на електрическа енергия, особено в контекста на развитието на ядрената енергетика в региона на Източна и Югоизточна Европа.

Забавянето води и до оскъпяване на проекта. Впрочем, по въпроса за цената съм склонен да приема мнението на експерти, че правилният механизъм на индексация е по-работещ и по-изгоден за нас от амбицията да се определи твърда цена.

От началото на 2009 г. настоявам и пред руската страна, и пред българската изпълнителна власт да се приеме индекс на ескалация на цените ЕС-27, от което биха се спестили над 1 млрд. евро.

Преди много време предложих идеята да разширим участниците в реализацията на проекта „Белене” с наши съседи. По онова време имаше нагласа проектът да стане регионален.
Предишното правителство не пое идеята, сегашното не успява да убеди съседите за участие в проекта. Смятам, че усилията трябва да продължат не само и не толкова като финансов принос в изграждането на централата, колкото заради утвърждаването ни на регионалния пазар на електроенергия.

Това мое предложение е елемент от разбирането, че устойчивото ни бъдеще налага широка интеграция на енергийните системи на балканските държави. В динамичния, бързо променящ се и либерализиращ се европейски пазар ще спечелят онези, които заложат на интеграционни стратегии.

14. Подкрепям позицията на КНСБ и постановката в проекта за Енергийна стратегия за държавната подкрепа за съхраняването и развитието на топлоелектрическите централи, използващи местни въглища.

Институционална подкрепа е нужна за модернизацията и реконструкцията на съществуващите въглещни централи в съответствие с екологичните стандарти, както и за изграждането на нови мощности с прилагането на нискоемисионни технологии,каквато, например, е технологията за улавяне на въглерод при електропроизводството от въглища, неговото отвеждане и съхранение.

Технологията е все още експериментална и доста скъпа, но развитието й звучи актуално с оглед на изискването от 2013 г. въглищните централи да закупуват разрешителни за всички емитирани от тях парникови газове, което значително ще повиши цената на произвежданата от тях енергия, а оттам, ще намали и конкурентноспособността им на регионалния пазар.

Тази тема съм поставял пред лидерите на европейските институции в Брюксел.

С водещи чужди инвеститори в България съм коментирал възможността за разработка на солните находища у нас по технология, която позволява използването на каверните като хранилища на
природен газ.

Тази технология има перспектива да бъде едно от важните средства за преминаване към ниско въглеродна икономика в световен мащаб. Подобен проект /реализиран с европейска подкрепа/ може да има важно значение за България

Тук е мястото да се оцени положително факта, че правителството реализира постигнатата в рамките на посещението ми в Австралия договореност за приемането на страната ни в Глобалния институт за улавяне и съхраняване на въглероден двуокис.

15. Увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници (постигането на 16% дял на зелената енергия в енергийния микс на страната до 2020 г.) е безспорен национален и европейски приоритет, чиято реализация ще допринесе не само за покриване на екологичните норми, но и за повишаване на нивото на енергийна ефективност и енергийна сигурност, доколкото става въпрос за използването на местни ресурси.

Необходимо е провеждането на балансирана и координирана политика в тази насока, която да отчита както специфичните национални характеристики (сериозният природен потенциал на страната ни, наличието на защитени територии и др.), така и спецификите на този вид производство на енергия (непредсказуем режим на производство, например).

При очакваното увеличение на потреблението на енергия във връзка с очаквания ръст на БВП, страната ни е изправена пред риск да не изпълни заложената минимална цел за постигане на дял на ВЕИ в енергопроизводството/енергопотреблението (показателен е спадът на дела на ВЕИ в електропроизводството през 2007-2008 г.) Държавата трябва да провежда реална политика към насърчаване на инвестициите във ВЕИ, като постепенно държавната подкрепа се преориентира от гарантиране на преференциални изкупни цени към осигуряване на безлихвени или нисколихвени заеми за осъществяване на инвестиции, включително като се използват достъпни европейски фондове.

Нарастването на дела на по-скъпа енергия, произведена от ВЕИ, в енергийния микс на страната, както и повишаването на цените на електроенергията, произведена във въглищните централи (като следствие главно от участието им в Схемата за търговия с емисии и от необходимите инвестиции за модернизация), ще доведе до увеличаване на цената на електроенергията като цяло. Това увеличава отговорността на държавните институции втърсенето и прилагането на механизми за намаляване на разходите на обществото в процеса на преход към зелена икономика.

16. Насърчаване на изследванията в областта на енергетиката, както и целенасочена политика по въвеждането на иновативни нисковъглеродни технологии и продукти.

Трябва да се търси не просто механично покриване на заложените критерии, но и качество на процеса на преход към нисковъглеродна икономика.

Държавните институции, например, трябва да поемат ангажимент по отношение на внедряването на т.нар. интелигентна инфраструктура в електроенергийната мрежа – интелигенти мрежи и интелигентни елетроизмервателни устройства (smart grids), които ще гарантират по-голяма гъвкавост при преноса, контрола и информираността чрез способността си за управление на непостоянни потоци от енергия във всички посоки. Последното е предпоставка както за по-широкото навлизане на ВЕИ в енергийния микс на страната, така и за повишаване на енергийната ефективност.
Смятам за необходимо България ускорено да формулира националната си политика и да потърси нишата на българския бизнес в тази перспективна индустрия с атрактивен пакет от стимули за компаниите и специалистите в т. ч. и за стимулиране на местно производство за оборудване в областта на интелигентните мрежи. Трябва да намерим своето място в международен мащаб, в структурирането на основните дейности на световно и регионално ниво.

17. Значителното повишаване на енергийната ефективност е друг водещ национален приоритет, който е ключов за енергийната ни сигурност, устойчивостта и конкурентноспособността на икономиката ни.

Съвкупното реализиране на част от горепосочените идеи (в т.ч нарастване на дела на енергията от ВЕИ, въвеждането на интелигентите мрежи и електроизмервателни устройства, въвеждането на нови технологии в ТЕЦ, повишаване дела на енергията, произведена по високоефективен комбиниран начин и т.н. ) ще допринесе за изпълнението на тази цел.

България разполага със значителен потенциал за повишаване на енергийната ефективност. Необходимо е обаче, и воля и капацитет за действие. Нужна е цялостна система от стандарти, критерии за енергийна ефективност във всички сектори и на всички етапи на процеса (производство,  пренос, разпределение, крайно потребление), стимули за покриването на тези критерии, както и ефективен контрол на изпълнението им. Не на последно място, нужна е оценка на финансовия ресурс, необходим за постигането на заложените в това направление цели.

В заключение бих искал да отбележа още:

= Оценявам като позитивен факта на изработването на „Енергийна стратегия на Република България до 2020 година”. Мисля обаче, че визираният период е кратък за сектор като енергетиката – и от гледна точка на инвестиционния цикъл, и на цялостните процеси. Разработката има описателен, реферативен характер. Имам бележки по същество, които ще обосновавам в хода на обществения дебат.

= Формулираните в настоящата позиция алтернативни предложения не са абстрактни; по-голяма част от тях имат реално движение и президентската институция има своя немалък принос.

Доволен съм, че от Брюксел подчертават и международните политически измерения на темата за енергетиката.

Не знам дали от Европа трябва да ни го кажат да разберем, че енергийната сигурност не може да бъде срещу Русия; че руската страна не може да бъде пренебрегната, да бъде заобиколена.

На дежурните реплики, които могат да последват, ще кажа, че България беше и трябва да бъде активният фактор в отношенията със страните от Черноморския и Каспийския регион с Близкия изток. И да отстояваме пред Европейския съюз нова, още по-активна политика към новите съседи. Да гледаме на тях не само като на източници на енергийни ресурси, но и като реални, перспективни партньори.

Ние трябва да върнем динамиката на енергийната ни дипломация. Защото реализацията на тази мащабна енергийна политика е тест за лидерство.
Приложение

Една нова визия за сигурност на газовите доставки в Европа трябва да включва следните елементи:

1) Навременните и ефективни инвестиции в добив и инфраструктура за пренос и дистрибуция на газ са най-важната предпоставка за сигурността на доставките.

2) Правителствата на страните производителки, транзитьори и потребители на газ трябва дасинхронизират регулаторната си рамка и постигнат дългосрочна взаимна обвързаност по начин, стимулиращ инвестициите, трансфера на технологии и екологичната устойчивост по цялата верига.

3) Диверсификацията на източниците, доставчиците и трасетата е основен принцип за сигурността на доставките; диверсификацията на пазарите и достъпа до тях е от изключителна важност за сигурността на производителите.

4) Принципът на свободен достъп на трети страни до инфраструктурата за пренос следва да стане доминираща практика с точно регламентирани възможни изключения за много скъпи и дългосрочни инвестиции.

5) Изграждането на стратегически газохранилища и връзки на всички нива на системата, както и поддържането на планиран и оптимален свободен капацитет на цялата инфраструктура са ключови условия за гъвкавост и надеждност на доставките.

6) Развитието на конкурентен, балансиран и единен европейски газов пазар е от стратегическа важност за сигурността на всички страни по веригата.

- Случаите на пазари с един основен доставчик и доставчици с един основен пазар следва да са предмет на дългосрочни, взаимно обвързващи, максимално гъвкави и балансиращи интересите на страните договори, които са прозрачни за потребителите.

- Недопустимо е сигурността за едни да е причина за несигурността на други участници в пазара.

7) Енергийната сигурност се основава и на информацията за газовите пазари и потоци.Ограниченият достъп до информация и недостатъчната прозрачност са сред основните фактори, възпрепятстващи реализацията на ефективни и своевременни инвестиции. Свободният достъп до информация за всички аспекти на пазарите ускорява тяхното развитие и допринася за доверието и сигурността на всички страни в системата. Информацията за дългосрочната визия и планираната еволюция на регулаторната рамка съществено намалява инвестиционния риск.

Основателно все по-настойчиво се поставя въпросът за необходимостта от развитие и актуализация на международните правила и модели на газовия бизнес – при повишени изисквания за взаимозависимост, балансираност, конкурентност и сигурност за всички участници.

- Необходимо е в диалог със страните – експортьори и транзитьори, на базата на утвърдените добри пазарни практики и механизми, да се установи единна и дългосрочна регулаторна рамка, която да стимулира инвестициите по цялата газова верига. Като елемент на общата регулация трябва да има специални облекчения за дългосрочни и скъпи инвестиции.

- Създаването на европейски енергиен регулаторен орган, независим от изпълнителната власт и от участниците в пазара, става все по-наложително. Този орган ще създаде повече гаранции за интеграцията, функционирането, балансирането и развитието на пазара по единни правила.

- С цел засилване на доверието, прозрачността, надеждността, предсказуемостта и взаимозависимостта между страните потребители, производители и транзитьори, през април 2009 г. аз предложих създаването на т. нар. Обсерватория на Енергийната Общност (ОЕнО) (Office of the Energy Community Observatory /ЕСО/) в София. Това би могло да бъде обща система/механизъм за ефективен мониторинг на газовите, нефтените и електроенергийните потоци, включително мониторинг върху инвестициите в енергийна инфраструктура, с участието на всички заинтересовани страни (потребители, производители и транзитьори), която ще покрива новосъздадената Енергийна общност, т.е. региона на ЮИЕ, както и изключително важните и свързани с Европейската енергийна сигурност – Черноморски и Каспийски регион, Близкия Изток и Северна Африка. Тя би работила в тясно сътрудничество с Пазарната Обсерватория за Енергетика (Market Observatory for Energy) към Европейската комисия, която има подобни функции, но само за страните-членки на ЕС.

http://pressclub.bg/comments/20110207/news-28614